... останах нейде в миналия век – и точно във това ми е финесът,
сега съм вече много стар човек, забравил съм си името, адреса,
какъв съм бил, с кого живях, защо, и докога ли тук ще се извъртам –
не помня – и от възрастта е то! – дали е вторник, или е четвъртък,

 ( пълен текст » още 710 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва,

 ( пълен текст » още 713 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ела при мен, подай ръка
и усмихни се, моля те.
Не съм ти дал подаръка
за миналата Коледа.

 ( пълен текст » още 490 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не ми се ще да вярвам – и не смея, че този свят е грозен и лъжлив,
стърча на тетраподите пред кея – жив корабокрушенец върху риф,
щом слънце хоризонтите разсича, надеждица стишил е Бог за мен! –
прониже ли ме сенчицата птича, със обич срещам всеки идещ ден,

 ( пълен текст » още 714 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,

 ( пълен текст » още 859 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте.

 ( пълен текст » още 1093 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... красивите си възрасти преминах като детенце – праведен и чист,
със дървената своя окарина ви свирих Моцарт, Шуман, Григ и Лист,
безпаметно в самотните си нощи ви рецитирах Лорка, Яворов и Блок,
препращах в електронните ви пощи туй, дето ми диктува Господ Бог,

 ( пълен текст » още 726 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Изстиващият залез се търкулва
по релсите
на гаснещия ден -

 ( пълен текст » още 632 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,

 ( пълен текст » още 755 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

А тъмното набъбва без луна.
Една звездичка мига горе стъклено.

 ( пълен текст » още 438 знака | 3 коментара | оценка: няма )