 | Пътят към СофияПубликувано от Administrator на 21.06.2022 @ 13:49:42 (46 четения) автор: AlbatrosОт Варна тръгнах с влакчето към 7.
Взех салца, хляб, салам – една бохча.
Нали съм свикнал все да съм последен,
не помня как успях да се кача.
прекрасната БоПубликувано от anonimapokrifoff на 20.06.2022 @ 15:28:12 (59 четения) автор: zebaitelняма ли да направиш разказ
от това кратко стихотворение
пита прекрасната Бо
вперила в мен огромните си очи
Две девойчици с летни кънкиПубликувано от anonimapokrifoff на 20.06.2022 @ 09:34:41 (34 четения) автор: Albatros... две девойчици с летни кънки срещу мене през парка летяха,
забучаха в мен буйни реки! – скрих молива с тефтера в силяха,
и – жребец, изпръхтял пред езда, аз наострих уши и душица! –
пих дори минерална вода, в бързината си спомних три вица,
попригладих мустак и перчем в тоя царствено мъжки следобед! –
Зари в края на лятотоПубликувано от Administrator на 16.06.2022 @ 15:10:16 (38 четения) автор: YOTOVAVAГлухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Лети, Душа!Публикувано от anonimapokrifoff на 15.06.2022 @ 09:02:35 (51 четения) автор: Albatros... отдавна не сънувам теменуги, дъбрави с меки пролетни цветя,
в токатите – и в Баховите фуги! – във сънища по цяла нощ летя,
пресичам междузвездните пространства на старичкото свое НЛО,
понеже грохна цял живот да странства душата ми с пречупено крило,
сред грохота на сринати надежди, порутени – из бездните – мечти,
Сред толкова измислени мъжеПубликувано от anonimapokrifoff на 14.06.2022 @ 11:45:50 (53 четения) автор: Albatros... с подстриганото теме на черта, обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света, че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже, с чорапите до глезена без ластик,
печално оредяващи мъже! – сред тая гнусна гмеж от педерасти,
и няма кой ни да извади щик, и нито кой „По пет на нож!” да вика,
Момиче с бели сандалетиПубликувано от Administrator на 13.06.2022 @ 12:55:56 (35 четения) автор: Albatros... момиче с бели сандалети и жълта блузка от ликра
сред всички български поети, да седне покрай мен, избра,
така красиво ненадейна! – невям изпрати ми я Бог? –
над пейката косици вейна – и сетне ги смота на кок,
и в миг ми зауха на юний, на лято, слънце и липи! –
Сок от черешиПубликувано от Administrator на 12.06.2022 @ 19:11:46 (45 четения) автор: YOTOVAVAСлед здрача – казват – се завръщали
в дома ми всички по Задушница,
Стоят безмълвни и пред къщата
очакват слънцето по устните.
| | |
|
“Так много камней брошено в меня, » показани 29558 от 50000 заявени |
Публикувано на 22.01.2008 @ 15:51:19 (643 четения)
автор: babazlata » раздел: Други ...
От хвърлените камъни по мене
параклис чуден ще си съградя,
и там смирен ще падна на колене,
скрибта си жарка да Ти пришептя.
/ 24 април 1951,
Преображенски манастир
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|