... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви,
в звездни бездни безмълвия пия и записвам ги с черен молив,

 ( пълен текст » още 633 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... защото вярвах в книгите добри,
навлизам вече в мъдрите години,
знам – купеното с дребни пет пари
едва ли и една пара ще чини,
и – уж, съм хванал птичето в ръце,

 ( пълен текст » още 933 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ще сляза днес и ще копая двора.
Ще се натряскам още на обяд.
Не искам най-зависимите хора
тържествени слова да ми четат.

 ( пълен текст » още 763 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... надянах за последно бяла ризка – и тръгнах бос по есенния плаж,
по пясъците вятърът се киска, превзел брега със вик: – На абордаж! –
покрай вълните лудият художник цял ден рисува хукнали слънца,
с луличката над кривия триножник в небето праща дим на колелца,
събирали дъжда в дълбоки щерни, разпрани от ръждивите скали,

 ( пълен текст » още 687 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Понякога с търсача на монети седим на септемврийския ми плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо,
доде морето си пере килима – и го извърта в бясната вълна,

 ( пълен текст » още 1252 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Златна плесен покрива града,
зазорява и още е тихо.
Тъмни облаци сънцето скриха
и издишаха кръпки ръжда.

 ( пълен текст » още 479 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... да скиташ – сам, пиян и див,
под мокрите дървета в парка,
или да пишеш със курсив
стих на асфалта от Петрарка,

 ( пълен текст » още 663 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни.

 ( пълен текст » още 481 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Аз имам малко.
Много, много малко.
Една таванска стая. И камина.
Две черно-бели снимки.
Химикалка.

 ( пълен текст » още 680 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Навярно съм едно голямо Нищо.
С Поезията левче не спестих.
Със въглени от своето огнище
аз драсках на стената всеки стих.

 ( пълен текст » още 923 знака | 4 коментара | оценка: 5 )