 | Моето невидимо човечеПубликувано от Administrator на 28.05.2021 @ 12:19:47 (71 четения) автор: Albatros... живее в мене мъничко човече,
невидимо – и толкова добро,
то римите ми пише всяка вечер –
и чувам, скърца моето перо,
Къщичка от думиПубликувано от anonimapokrifoff на 27.05.2021 @ 11:06:35 (66 четения) автор: Albatros... навярно е от многото печал,
която съм натрупал с вековете,
от мека глина, пръст, вода и кал
отново си извайвам световете,
Разговор с МамаПубликувано от Administrator на 25.05.2021 @ 13:46:19 (113 четения) автор: melangeНаскоро мама тихо ме попита
за болката в очите ми и каза,
че гледам неспокойно, мразовито,
с безгласна острота, която срязва.
Verba volant, scripta manentПубликувано от Administrator на 25.05.2021 @ 13:44:46 (58 четения) автор: Albatros... да бъде, Боже, както си решил! –
понеже Verba volant, scripta manent,
да мина през света недраг-немил,
и пепел подир мен да не остане.
Облачни ирисиПубликувано от Administrator на 24.05.2021 @ 14:13:43 (50 четения) автор: pastirkaСвоя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на рая, от Бог сътворен.
В зимния денПубликувано от anonimapokrifoff на 23.05.2021 @ 10:15:54 (64 четения) автор: rajsun(или изостанали думи)))
Спомени чисти, живот – карнавал,
приятели, близки, мечти и тревоги,
идете си всички, докато съм млад –
приготвил съм хубаво стихче за сбогом.
Аз ви протягам своята душаПубликувано от anonimapokrifoff на 22.05.2021 @ 10:12:54 (67 четения) автор: Albatros... защото си живея в светове, в които ми е праведно и чисто,
душата ми по цяла нощ снове – досущ едно търкулнато мънисто,
тъй дребничко и никакво на цвят, на всичкото отгоре – и ръбато! –
не станах с нея нито по-богат, и не натрупах слава, власт и злато,
понякога тъй страшно я боли, и – майчица! – за мене се тревожи,
Едно момче сънува вместо ВасПубликувано от anonimapokrifoff на 20.05.2021 @ 11:22:24 (55 четения) автор: Albatros... когато нощем лягате да спите под топлия олекотен юрган,
едно момче във мен брои звездите, вторачено в небесния екран,
говори си с космическите бездни и чака Малък принц от векове,
но приказките му са безполезни – печални мейли в поща "АBV",
защо ли си мечтае да ви буди с милунка под оскъдните слънца? –
Автограф от БогаПубликувано от anonimapokrifoff на 17.05.2021 @ 10:52:52 (80 четения) автор: Albatros... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи
да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,
потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –
ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва,
ще слитат птиците над мен, светулките ми ще играят,
| | |
|
Всички твои усмивки » показани 10563 от 50000 заявени |
Публикувано на 28.09.2008 @ 16:41:34 (446 четения)
автор: elsion » раздел: Поезия
Всеки ден тя осъмва премръзнала,
до окъпана в утрото маса,
със среднощни въздишки поръсена,
неразтребена и порцеланова,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|