 | Трудовата книжка на ПоетаПубликувано от Administrator на 18.12.2021 @ 14:03:29 (43 четения) автор: Albatros... бясното море боботи – тръска сиви пелени,
на високи обороти срутва чорлави вълни! –
на рибарската ми кука висна ледният мелтем,
вълноломът гръб изпука, плажът сгърчи се съвсем,
хоризонтът се изопна, стегна своя чер каиш,
Сълза за ВарнаПубликувано от anonimapokrifoff на 17.12.2021 @ 09:08:42 (33 четения) автор: Albatros... къде са летните Жени с ефирните си минижупи? –
на плажа тръшкат се вълни, по-тежки от съветски групи,
мелтемът в сухия камъш свисти през криви окарини
и злият декемврийски дъжд се кани да вали с години,
Автопортрет с халба бираПубликувано от anonimapokrifoff на 16.12.2021 @ 09:41:21 (65 четения) автор: Albatros... останах нейде в миналия век – и точно във това ми е финесът,
сега съм вече много стар човек, забравил съм си името, адреса,
какъв съм бил, с кого живях, защо, и докога ли тук ще се извъртам –
не помня – и от възрастта е то! – дали е вторник, или е четвъртък,
Крива ниваПубликувано от anonimapokrifoff на 15.12.2021 @ 08:31:01 (53 четения) автор: Albatros... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва,
Живее ми се, ГосподиПубликувано от anonimapokrifoff на 14.12.2021 @ 10:14:30 (51 четения) автор: AlbatrosНе ми се ще да вярвам – и не смея, че този свят е грозен и лъжлив,
стърча на тетраподите пред кея – жив корабокрушенец върху риф,
щом слънце хоризонтите разсича, надеждица стишил е Бог за мен! –
прониже ли ме сенчицата птича, със обич срещам всеки идещ ден,
Господи, аз идвамПубликувано от anonimapokrifoff на 13.12.2021 @ 11:02:41 (60 четения) автор: Albatros... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
Един нищо и никакъв кашонПубликувано от Administrator на 11.12.2021 @ 17:59:04 (62 четения) автор: AlbatrosЩе си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте.
Душата на ПоетаПубликувано от Administrator на 10.12.2021 @ 14:40:42 (76 четения) автор: Albatros... красивите си възрасти преминах като детенце – праведен и чист,
със дървената своя окарина ви свирих Моцарт, Шуман, Григ и Лист,
безпаметно в самотните си нощи ви рецитирах Лорка, Яворов и Блок,
препращах в електронните ви пощи туй, дето ми диктува Господ Бог,
| | |
|
“Так много камней брошено в меня, » показани 19120 от 50000 заявени |
Публикувано на 22.01.2008 @ 15:51:19 (640 четения)
автор: babazlata » раздел: Други ...
От хвърлените камъни по мене
параклис чуден ще си съградя,
и там смирен ще падна на колене,
скрибта си жарка да Ти пришептя.
/ 24 април 1951,
Преображенски манастир
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|