Какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък,
... някога по „Сан Стефано” дядо караше файтон,
будеше се много рано – да нахрани своя кон,
четкаше го с черна четка! – впрегне ли го – да лъщи,
с фрак, ботуш и шик жилетка, с цяла Варна бе на ти,
Наместо да извъртам пируети
на плажа пред красивите жени,
в игрите олимпийски за поети
и аз се пуснах с кеф на старини,
засилих се във сектора за скока,
... сякаш бебе разповила, плъпна тежката мъгла,
цял ден чепка мокра свила върху урви и била,
ниско – на една копраля, върху моя стар каскет
слънчицето се търкаля – сякаш бяла буца лед,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955
Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433
Онлайн сега:
.JPG)
