| Божественият миг човещинкаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.03.2023 @ 09:23:37 (49 четения)автор: Albatros ... навярно ще приема други форми и други очертания след век,
дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,
че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,
че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини,
че праведно вървях си аз по друма – хляб ядох само с хорица добри,
Голата ИстинаПубликувано от Administrator на 09.03.2023 @ 11:24:29 (59 четения)автор: Albatros ... кога ще лъсне Истината гола? – или до половината поне! –
за хляба, за цените на петрола, за празното народно портмоне,
за кренвиршите, тъпкани с хартия, от сто години вече ги ядем,
за винцето менте, което пия, след него – хлебна сода на корем,
за ордите крадливи политици, в тях кой от кой по-умен и красив! –
Стихче разваленоПубликувано от Administrator на 05.03.2023 @ 12:18:13 (86 четения)автор: rajsun Изглежда съм зацапал свещите,
понамаля да ме боли.
Пейзажът се повреди нещо
и хоризонтът се смали.
Благодаря ти, Боже, че съм жив!Публикувано от Administrator на 05.03.2023 @ 12:14:08 (70 четения)автор: Albatros Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?
Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.
След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.
И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид.
Без грамче основание – да плача за рой химери, хукнали мечти,
Щрихи от бяла приказкаПубликувано от anonimapokrifoff на 03.03.2023 @ 12:17:56 (89 четения)автор: YOTOVAVA Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило.
Великите Поети на светаПубликувано от anonimapokrifoff на 03.03.2023 @ 12:16:19 (58 четения)автор: Albatros ... великите Поети на света навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими,
и слава Богу, че не са във час какво съм пял, изплакал, изговорил,
Катерене на Родословното дървоПубликувано от anonimapokrifoff на 02.03.2023 @ 09:46:45 (49 четения)автор: Albatros Във дни на радост или тиха скръб,
тъй както кротко ходя по земята,
дори да мъкна камъни на гръб,
аз сторвам път на мравчицата свята,
да съм добър – със птици и цветя,
Нощна песничкаПубликувано от anonimapokrifoff на 28.02.2023 @ 08:35:17 (56 четения)автор: Albatros Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят –
размазан на асфалта труп.
| | |
|
Нощна песничка » показани от заявени |
Публикувано на 28.02.2023 @ 08:35:17 (56 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят –
размазан на асфалта труп.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|