Мощните дюзи хвърляха остри пламъци и дълбаеха чернотата на космоса. Моранго Снейл бе потънал в пилотското кресло и ръцете му, сграбчили лостовете за управление водеха машината. Предстоеше скок!
Кин беше виновен, да, но това съвсем не беше най-лошото нещо. Когато всички в племето казаха, че той е виновен, а вината му е голяма като слънцето, черна като урагана и вечна като скалите под краката им, той се натъжи и макар тъгата му също да беше голяма, то пак не беше най-лошото. По-лошо беше да му бъдат признателни, защото гладът им вървеше с гнева, а стореното от него беше забранено.
- Тя трябва да поспи – изрази мнение Оръжието.
- Кйк? – реагира въпросително Кралицата. Александра се направи че не е чула, но го проследи внимателно с поглед. Озадачи я не толкова изказаното, колкото обстоятелството че Оръжието прояви свободна воля и се опита да повлияе на кораба. Може би не беше толкова безобидно, колкото го възприемаше по навик.
Стрелката на индикатора навлизаше в червения сектор. Гаспаро Чайна се задушаваше. Кислородът в скафандъра му бе почти изчерпан. Вдишваше все повече въглероден двуокис и дишането му бе бързо и учестено. Шлемът му бе зацапан отвън и замъглен отвътре.
Седя сам, сгушен в ъгъла на най-пропадналата кантина във Вселената - „Черната дупка“. Това име е твърде непривично за заведението, което се намира на Хоепра, единствената известна обитаема планета, обикаляща едновременно около три слънца.
Седя сам, сгушен в ъгъла на най-пропадналата кантина във Вселената - „Черната дупка“. Това име е твърде непривично за заведението, което се намира на Хоепра, единствената известна обитаема планета, обикаляща едновременно около три слънца.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 1292
ХуЛитери: 1
Всичко: 1293
Онлайн сега:
