Нощта прониква зад пердетата
и взима мойта светлина,
за да я хвърли на паветата,
където аз останах да лежа.

 ( пълен текст » още 770 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в другия."

 ( пълен текст » още 4820 знака | коментирай | оценка: няма ) 

След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.

 ( пълен текст » още 5598 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Откъм сгушеното между две офис сгради павилионче се носеше миризма на скара и пържени картофки. Възпълната продавачка се усмихваше с половин уста на клиентите, докато сръчно обръщаше пържолите и кюфтетата. Бялата й престилка беше опръскана с мазнина и отчаяно се нуждаеше от пране.

 ( пълен текст » още 12660 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Денят обещаваше да бъде хубав. Слънцето надничаше над хоризонта, галейки с лъчите си спокойното море и пясъчната ивица пред хотел „Жана”. Средиземноморският циклон, който три дена бе носил дъждове, през нощта се бе изтеглил на изток и клиентите на хотела най-сетне щяха да имат възможност да се попекат.

 ( пълен текст » още 3876 знака | коментирай | оценка: няма ) 

– Трудно ми е да повярвам, че вашата компания може да направи така, че да живея 120 години – подхвърли стройният шейсет и пет годишен Люк Джерард и се загледа съсредоточено в седящия пред него лекар. Лекарят беше невзрачен, с миша физиономия и блещукащи от алчност очи.

 ( пълен текст » още 5679 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бях трезв рационалист и едва прохождащ саморасляк в Гори Тилилейски. Сам, в центъра на съвършено непозната земя. Изправен срещу дипломиран манипулатор. Защо беше толкова доволен, че книгата е у мен? Давех се в собствените си мисли.

 ( пълен текст » още 2116 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

”Когато отворих очи” е доста неточно. Очите ми си бяха затворени, виждах бързото трептене на очните си ябълки, тялото ми лежеше отпуснато на пода. Нямах думи, с които да опиша случващото се.

 ( пълен текст » още 10249 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Чувствах се свободен. Бях приел за даденост най големия си страх и сега нямаше какво да ме уплаши. Поседях в мрежата около два часа, а след това натраках на Ван Вламенк отговор:

 ( пълен текст » още 3610 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бари беше само път за бягство. След като се разминах с Дубровник, можех да се утеша единствено с Венеция. За мен тя е нещо като Дядо Коледа за възрастни.

 ( пълен текст » още 6784 знака | коментирай | оценка: няма )