През нощта отново го втресе и докато трепереше от студ, гърлото му изгаряше от жажда. Но за да пие вода трябваше да стане от леглото, да излезе от топлината на поддържащото поле. И щеше да му стане още по-студено... Питаше се дали се разболява и трябва ли да отиде при... Д-р Догнъл?...

 ( пълен текст » още 8090 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

...в някакъв момент отвори очи. Беше тихо... тихо... Таванът се олюляваше. Стените се зъбеха - бели и студени, отвореният прозорец беше същинска бездна, от която вееше мраз. Струпаните контейнери се чернееха и дори въздухът надвисваше застрашително... "Бягай!..." пищеше някой в главата му. Надигна се, погледна се и заскимтя на глас:
- Не... Не... Не... Не - това!... Само това - не!...

 ( пълен текст » още 15632 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Едно малко момче стоеше на прага на голямата задна врата и гледаше към хоризонта. Там, далече имаше една тъмна ивица. Той не знаеше какво е това, там.
Отгоре се ширеше небето. Почти над главата му тъмнеещо синьо, по-нататък бистро синьо и още надалече, надалече - реки от светлини. Зеленикави светлини, шафранови светлини, розови, лилави, алени светлини - отблясъците на залязващото слънце. И... да. Миришеше. Миришеше на пръст и вятър.

 ( пълен текст » още 7961 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази.

 ( пълен текст » още 10266 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Извадих си тетрадката и я отворих. Когато свърши часът, се запътих към шкафчето си. Отворих го с надеждата да се сетя, за какво бях дошла. Погледнах, имаше всичко освен отговори на въпросите, които ме измъчваха.

 ( пълен текст » още 6172 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато чух думите му, се задавих със закуската. Значи, момчето, което искаше да се махне възможно най-бързо от града и ме лъжеше постоянно, искаше да остане при мен и да учи в моето училище. Той се беше побъркал! Имаше нещо, което го задържаше тук и трябваше да разбера какво е.

 ( пълен текст » още 12588 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори.

 ( пълен текст » още 17068 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

На пръв поглед, посланикът изглеждаше досущ като човек. Хуманоид. Сива дреха, подобна на наметало, с качулка, го покриваше изцяло. Виждаха се само ръцете до китките. И краката до глезените, обути в сандали, на босо. Цветът на кожата му беше розово човешка, много светла.

 ( пълен текст » още 22734 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дафни беше на фотосесия, защото бе модел. Когато излезе от студиото за снимки, я блъсна кола и тя изпадна в безсъзнание. По спешност бе приета в болница, където казаха на родителите и, че е в будна кома. Докато лекарят обясняваше на родителите и никой не предполагаше какво се случва в главата на Дафни. Младата красавица бе като Снежанка, изгубила представа за реалността, тя попадна във вихъра на фантазията си:

 ( пълен текст » още 2816 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

– Здравей! – Казва марсианецът.
Вдигам помътен поглед от учебника. Той е цъфнал на сред стаята и лениво помахва с антени. Поемам дълбоко дъх и броя до десет. После много спокойно казвам:
– Виж какво Марс… Ела утре!

 ( пълен текст » още 6405 знака | коментирай | оценка: няма )