Откъс от книга трета "Кости́" на поредицата - "Любовта ражда светове"

Мам отвори очи и потърси Иван. Беше сама в леглото. Стана, облече една негова широка тениска и тръгна към кухнята. Той пиеше кафе със замислен поглед и дори не усети нейното влизане.

 ( пълен текст » още 19813 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Нощ. Мъгла. Без звук, без глас.
Таласъмски, страшен час!
Бродят гладни, искат кръв.
Бързат кой ще бъде пръв

 ( пълен текст » още 982 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Старо, много старо огледало
зад един забравен параван
колко време тамо е стояло
аз не мога даже и да знам,

 ( пълен текст » още 1992 знака | коментирай | оценка: няма ) 

"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прикрепена към тях с множество проводници.

 ( пълен текст » още 10280 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

А вечерта, по време на факултативните занимания по математика, вратата се отвори и през прага влезе... онзи, същият офицер, когото Макс за пръв път видя горе, при лабораторията.
Математикът се стъписа и отстъпи назад, към катедрата си.
- Максим Аргелън?

 ( пълен текст » още 8876 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

През нощта отново го втресе и докато трепереше от студ, гърлото му изгаряше от жажда. Но за да пие вода трябваше да стане от леглото, да излезе от топлината на поддържащото поле. И щеше да му стане още по-студено... Питаше се дали се разболява и трябва ли да отиде при... Д-р Догнъл?...

 ( пълен текст » още 8090 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

...в някакъв момент отвори очи. Беше тихо... тихо... Таванът се олюляваше. Стените се зъбеха - бели и студени, отвореният прозорец беше същинска бездна, от която вееше мраз. Струпаните контейнери се чернееха и дори въздухът надвисваше застрашително... "Бягай!..." пищеше някой в главата му. Надигна се, погледна се и заскимтя на глас:
- Не... Не... Не... Не - това!... Само това - не!...

 ( пълен текст » още 15632 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Едно малко момче стоеше на прага на голямата задна врата и гледаше към хоризонта. Там, далече имаше една тъмна ивица. Той не знаеше какво е това, там.
Отгоре се ширеше небето. Почти над главата му тъмнеещо синьо, по-нататък бистро синьо и още надалече, надалече - реки от светлини. Зеленикави светлини, шафранови светлини, розови, лилави, алени светлини - отблясъците на залязващото слънце. И... да. Миришеше. Миришеше на пръст и вятър.

 ( пълен текст » още 7961 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази.

 ( пълен текст » още 10266 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Извадих си тетрадката и я отворих. Когато свърши часът, се запътих към шкафчето си. Отворих го с надеждата да се сетя, за какво бях дошла. Погледнах, имаше всичко освен отговори на въпросите, които ме измъчваха.

 ( пълен текст » още 6172 знака | 1 коментар | оценка: няма )