... в търсене на вярата...

 ( пълен текст » още 7783 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Спомняше си почти всичко. Ремонта на сателита, сигнала в норма,
работата приключена. Гориво – всички индикатори червени, няма и резерва.
Става интересно, няма връщане назад, нямаш и котва. Цистерната с повредена навигация за 24 часа. Изключи звука на алармата, рапорт не е нужен, земните диспечери вече са наясно, и мълчат.

 ( пълен текст » още 1591 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В търсене на границата

 ( пълен текст » още 3821 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Ако на планетата има извънземи, дали те са ме разтресли така?

 ( пълен текст » още 975 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дирижаблите бяха претъпкани и се люлееха във въздуха като тлъсти пухкави облаци закотвени с въжета за повърхността. Тежки, обковани с желязо каруци, теглени от биволи щяха да придвижват дирижаблите над бойното поле, така че хората да могат да се насладят най-пълно на бойните действия.

 ( пълен текст » още 15694 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Виктор фон Хес имаше много причини да стане марсианец. Макар, че не беше загубил земното си гражданство, защото бе роден като землянин в южна Германия , той от три години прекарваше повечето време тук и упорито завоюваше нови територии за корпорацията и тайната организация на Хеслерианите.

 ( пълен текст » още 30988 знака | 1 коментар | оценка: 4 ) 

Пристъпът на сър Уилям де Прузе започна да отминава. Мъглата започна бавно да се разсейва и на нейно място се появи вода. И болка. Сър Уилям с изненада установи, че не може да диша.

 ( пълен текст » още 2634 знака | коментирай | оценка: няма ) 

"Добре дошла, Аби!"

 ( пълен текст » още 1303 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Боб, отговори ми?
- Помогни ми Боб!
- Защо аз Боб?
- Моля те, само за това, Боб, смили се…
- Боб искам…
- Боб, моля….
- Боб…
- Боб, в твоето име…
- Боб!!!

 ( пълен текст » още 11191 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Вървяха упорито между стената на тунела и огромната , поне 6-7 метра широка транспортна лента, а по тях се ръсеше ситен скреж. Приличаха на две снежни човечета в сивите си термокостюми, които противно на законите на гравитацията се търкалят нагоре. Огромно вакуумно куче подтичваше напред, но от време на време се обръщаше да ги изчака и изтръска ръждивото си руно. Бързаха.

 ( пълен текст » още 43074 знака | коментирай | оценка: няма )