В Ботсвана се родих, образно казано.

 ( пълен текст » още 6690 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Тръгнах пеша защото имах достатъчно време.

 ( пълен текст » още 5551 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Космическият влекач на Афанасий Браделев пропадаше в гравитационна дупка.

 ( пълен текст » още 19664 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Убийство в ретро стил
1
-Какво му стана сега пък на това радио - ядосваше се Джералд, докато пътуваше по малък, междуградски път към поредната журналистическа сензация - някакво дело за убийство в малко, провинициално селищe.

 ( пълен текст » още 17794 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Скоростният влак се носеше безшумно по напечената от жестокото слънце лунна повърхност.

 ( пълен текст » още 6527 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Пациентът се възстановяваше стабилно, инфекциите бяха овладени и излекувани, раните заздравяваха бързо, изкуственият зрителен орган не бе отхвърлен от тялото но изключваше когато медицинската машина се приближаваше.

 ( пълен текст » още 18107 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ГЛАВА ОСМА

Слънцето бе залязло преди час. Тир Хоол бе облякъл късо вълнено палто с големи кехлибарени копчета което бе подарък от майка му.
Седеше на дървена пейка вдясно от камината в общата зала на страноприемницата “Пъпеш и тиква”.

 ( пълен текст » още 56475 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ГЛАВА ПЕТА


В небесата над каньона Грел се рееше хищна птица. Слънцето бе прехвърлило зенита но все още бе високо.

 ( пълен текст » още 50134 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не знаеше колко време е стоял така , в очакване на нападение което така и не започна. Бе загубил представа и усещане за време. Умът му бе далеч. Подобно на вчерашния ден , когато гневни мисли настройваха ума му на вълната на друго измерение , на друг свят.

 ( пълен текст » още 19533 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запознахме се случайно миналата есен, когато баща ми замина и оттогава сме неразделни. От цялата компания най-добре се разбирам с нея, защото тя най-много прилича на хората. Леприконът Пиърс постоянно ме забърква в неприятности, но иначе е добродушен. Вечно си прави шеги с нас - ту ще ми напълни обувките с мастило, докато се къпя, друг път ще сложи странна подправка в храната ни,

 ( пълен текст » още 14131 знака | коментирай | оценка: 5 )