Котките...

...виеха. Не мяучеха, не скимтяха, а виеха обезумели. Като в кошмар, като в преизподня. Мятаха се обезумели по улиците, биеха се помежду си, деряха и разкъсваха всичко пред себе си. Пълчища космати безумия се мятаха и търсеха изход. Настръхнали и отчаяни, изпускащи статично ебектричество, концентрирали неистовата енергия на приближаващата катастрофа като божествени ореоли – те бяха предвестници на Края! Сред тях и след тях, неподвластни на инстинктите си летяха, тичаха, скачаха, търкаляха се гмеж от плъхове, мишки, порове, невестулки, домашни птици, бездомни псета...

 ( пълен текст » още 12072 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Да, разбира се, че е свободно, може да седнете. Е, има си хас, разбира се, че съм достатъчно голям… все пак навърших 10 миналата седмица. Въпреки че, ако питате мен, човек е пораснал тогава, когато започне да мисли като възрастен. В този смисъл аз съм голям, откакто станах на 6 и майка ми ме заряза.

 ( пълен текст » още 11497 знака | оценка: няма ) 

Беше топъл мартенски ден.

 ( пълен текст » още 11322 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(с поклон към сър Айзък)

Всичко, както обикновено, започна с изречението „Хващам се на бас, че…“.

 ( пълен текст » още 11584 знака | оценка: няма ) 

Виолетовият маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на графство Горъм.

 ( пълен текст » още 4896 знака | оценка: няма ) 

В един от ръкавите на галактиката, малко встрани от малък, но ярък звезден куп, блещукаше скромна звезда от клас G2.

 ( пълен текст » още 11339 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Дълъг и труден ден, предполагам, скъпи ми Хорлийнс? Да, не ми отговаряйте, бръчките около очите ви и десетките фасове под парапета говорят сами за себе си. Бихте ли възразили, ако Ви направя малко компания за една-две цигари? Не ми се прибира още… бих искал да подишам малко чист въздух, преди да се прибера в бетонния ковчег, който строителите оптимистично са нарекли „апартамент“, а в действителност представлява няколко десетки кубически метра нажежени газове, затворени между четири стени от нагорещен бетон и топящо се желязо.

 ( пълен текст » още 6483 знака | оценка: няма ) 

Алисън усещаше как всеки момент ще превърти. Стаята й се виждаше прекалено тясна, покривката на масата – прекалено ярка, а закачалката, на която като одрани кожи висяха десетките й якета, елечета и наметки, сякаш дебнеше определен миг, за да се вкопчи в гърлото й със стоманените си куки и примки. Мобилният й телефон се хилеше неприятно и беззъбо от нощното шкафче, където го беше захвърлила преди час-два. Беше отворила всички врати, за да може течението да прочисти въздуха, и сега завесата й правеше неприлични жестове откъм балконския прозорец. Алисън можеше да се закълне, че чува как някой (лудостта например) чука на вратата на апартамента й, искайки формално разрешение да се намъкне в живота й, където вече се бе настанила удобно преди месец-два.

 ( пълен текст » още 8635 знака | оценка: няма ) 

Градът бавно отвори очи и се протегна лениво. Един-два задрямали гълъба се сепнаха и излетяха стремглаво, без да знаят накъде, само и само да бъдат по-далеч от източника на тревога, който се бе прокраднал тихомълком в сърцата им. Листата на дърветата във всички паркове зашумяха и се разтрепериха в изключителен синхрон – сякаш незнайна девойка бе прокарала ръка през косите им за секунда, след което бе изчезнала в предзалезната мараня.

 ( пълен текст » още 4305 знака | оценка: няма ) 

Рамаади се доближи до ухото на Джон и му прошепна, че това може да бъде капан. Момчето можеше да служи за примамка.

 ( пълен текст » още 12764 знака | коментирай | оценка: няма )