Утро. Стоманени облаци са притиснали града и го мачкат в студена прегръдка. Апатия и отчаяние се редуват по лицата, мяркащи се в сумрака. Сиви лица, криещи се в сиви палта. Всички цветове са избледнели, като на стара цветна фотография, лежаща забравена в някое чекмедже от толкова дълго време, че пъстрият живот, запечатан в нея, е заменен от мръсносиви отенъци.

 ( пълен текст » още 4091 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Отново се събудих посреднощ. От дълго време се повтаряше едно и също. Сън ли беше, или истина…

 ( пълен текст » още 3301 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери - „Малкият принц“

 ( пълен текст » още 20869 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Живота бе почти отминал край него, нямаше семейство, пари и приятели. Двете, тавански стаички под наем, бяха запълнени с книги, химикали и странни устройства. Старите, институтски колеги го наричаха „Емо – водата”, след пенсионирането не го търсеха.

 ( пълен текст » още 4756 знака | 2 коментара | оценка: 4.5 ) 

Когато Времето бе заченато
в една алхимична У т р о б а,
оплодена от жертвен дим
на много огньове -

 ( пълен текст » още 443 знака | 22 коментара | оценка: 5 ) 

По устните на мрака
се оттичат към небето
синджири светещи балони;

 ( пълен текст » още 443 знака | 25 коментара | оценка: 5 ) 

Година 2035, ЕС – място наричано България, записал историк А17Б5, CD-ROM – 156873A:

Относно потребителите длъжници .

 ( пълен текст » още 3180 знака | 2 коментара | оценка: 4.66 ) 

Какво ще са нощите, ако ги няма звездите, ако ги няма мечтите и ако ги няма очите, които да се взират в тях?!

 ( пълен текст » още 4153 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

...има четири типа хора. По-точно - имаше. Едните са идеалистите. Те са най-малобройната група, но при всеки природен или обществен катаклизъм изпъкват не с броя, а с качеството си. Те са революционерите, идеолозите, съзидателите на всичко ново. Те са възкресителите на погубеното.

 ( пълен текст » още 6271 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тази нощ отново ми се яви Магьосницата. Наричам я така заради онова особено чувство, което остава след сънищата ми в които присъства. Чувство на разголеност, безпомощност, на обреченост и в същото време – на спокойствие и сигурност. Всъщност името и е Сибела и е живяла преди повече от три хилядолетия.

 ( пълен текст » още 10114 знака | 1 коментар | оценка: няма )