Видях я да излиза от един ресторант. Беше дребничко тъмнокосо момиче с изразителни сини очи. Вниманието ми бе привлечено не само от необикновената й красота, но и от странния й начин на придвижване.

 ( пълен текст » още 5694 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ГЛАВА ТРЕТА

Б У Р Я Т А   И   Н О Щ ТА

Изкривените старчески пръсти натъпкаха ловко лулата, тя зае обичайното си място в ъгълчето на устата на Атанас Вълчанов. Кибритената клечка изпращя в драскалото и припламна буйно преди да се успокои.

 ( пълен текст » още 17092 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„ПРОЗОРЕЦЪТ”

В т о р а г р а в ю р а

„Бях се заклел повече никога да не убивам! Живеех почти като куче! Работех като роб от сутрин до здрач! И така вече седем години!

 ( пълен текст » още 21052 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ГЛАВА ВТОРА

КНИГИ, СЪНИЩА И РЕАЛНОСТ

 ( пълен текст » още 20187 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ГЛАВА ПЪРВА


НЕБЕ И ЗЕМЯ. ОГЪН И ВОДА.


Старецът стоеше прав до отворената паянтова порта на двора, подпираше се на каменeн зид достигащ до гърдите му, който опасваше двора на старата къща.

 ( пълен текст » още 55866 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Не виждам серийния номер.
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурния пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.

 ( пълен текст » още 5545 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тя е il fresco от 3D стенопис -
царица на снежинките,
фреска от великия Майстор

 ( пълен текст » още 547 знака | 14 коментара | оценка: 5 ) 

Поглеждам аз към Космоса сега
и виждам някаква сияеща звезда.

 ( пълен текст » още 861 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

- Сервитьор, каква е тази безвкусна гнилоч, която ми сервирахте - гласът на Риго ІV звучеше метално и застрашително, той беше дизайнер от висш клас и неговата оценка можеше да промени цяла галактика.

 ( пълен текст » още 4243 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Велика беше станала рано. Измете чардака, стъпалата надолу. Напръска с бакъра по двора и чисто измете и там, слезе към плочника, и излезе пред портите. Да бъде чисто и преметено, да ухае на утрин, на роса. Не смееше да погледне на изток, към слънцето. То не беше подало още глава иззад баирите. Птиците не пееха тая сутрин, само тихо църкаха, предупреждаваха нещо сякаш. Наоколо тешеше, засветляваше, но насила.

 ( пълен текст » още 3858 знака | 3 коментара | оценка: 5 )