Шестте месеца изтекоха както винаги...
Тишината в потъналата в прах команда зала бе разкъсана от металическо бръмчене съпътстващо активирането на Наблюдател 101.

 ( пълен текст » още 12095 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пътувам разпънат от страсти двулични,
с натрапени рани от тежки юзди...
В очите ми блясък от битки епични -
в ръцете ми рало пред чужди бразди!!!

 ( пълен текст » още 983 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Пристъпи леко напред. Стълбите, широки и извити се изправиха пред нея. Вдигна ръка и с красив жест оправи ненужно огромната, подредена фризура. Вдигна глава така,че изящният й профил да привлича най-много погледи. Леко разтвори устни, колкото седефа на зъбите да блесне и леко запристъпва нагоре. Трябваше да влезе в залата точно когато маестрото вдига ръце за началото на първия такт. Трябваше да я видят всички. Да ахнат. Да се влюбят. Да завидят. Тя - да блести.

 ( пълен текст » още 3141 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Цветовете са разпадаха на съставните си части. Светът се въртеше и приемаше странни и изкривени форми. Смъртта може би не беше много далеч.

 ( пълен текст » още 3830 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.

 ( пълен текст » още 6251 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Даниел отвори очи и се запъти към душ-кабината. Успокоителните струи не можеха да отмият тревогата ог кошмара.
Все същия сън: върви по изгорената ръждива земя, осеяна с трупове. И няма гарвани, само звънтяща тишина. Един мъртвец се е облегнал на стълб и сочи с ръката си натам, откъдето е пристигнала смъртта. Там, в една локва блести нещо.
Навежда се и вижда своето отражение на...човек.

 ( пълен текст » още 5023 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Врата го заболя. От няколко нощи следеше звездите и от неудобната поза се схванаха шийните му прешлени. Това не го спираше.

 ( пълен текст » още 4297 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Кейлън вървеше по тъмната улица, вперил поглед пред себе си. Броеше оставащите стъпки до вратата. Както винаги. Това го отвличаше от опасното желание да погледне встрани. Другите стояха на малки групи, прикрити в сенките на къщите, но чувстваше изгарящата им омраза да пари тила му.

 ( пълен текст » още 13513 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В горещата лятна мараня две странни фигури бавно се движеха през сухата степ, разделяща планината Бълбуин и Долна Полурия от Централния континент. Върхът на планината величествено се издигаше зад гърбовете им, покрит със замръзнал вековен лед. Двамата час по час обръщаха поглед към него и мъчително преглъщаха оскъдната слюнка в устата си.

 ( пълен текст » още 14042 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

В една галактика много далече от нашата, толкова далече, че дори не е сигурно дали била в нашата Вселена, имало малка планета.

 ( пълен текст » още 6010 знака | 2 коментара | оценка: 5 )