Локомотивът бе потънал в прах, масло и дългогодишна мръсотия, истинските му цветове се криеха някъде дълбоко отдолу под слоевете време, и никой вече не си ги спомняше.

 ( пълен текст » още 3367 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Българските военни бяха предполагали, че атаката ще дойде от Видин, за това и по-голяма част от обречената на разгром армия била дислоцирана именно там.

 ( пълен текст » още 11429 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

-Дани... дани, почакай малко.
-Хайде де, тате, до кога ще се влачиш?

 ( пълен текст » още 13912 знака | коментирай | оценка: няма ) 

-...до всеки, който приема това съобщение, моля ви, помогнете. Жена ми и синът ми са болни. Имат нужда от лекарства. Намираме се в изоставеният военен бункер недалеч от радио-кула ПДН-101. Ако можете да помогнете

 ( пълен текст » още 3966 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Е, полковник, какво ще кажете?
Гласът на професор Ченко отекна в голямата зала и накара Данко да откъсне очи от огромната златиста сфера, която висеше на около метър над пода, създавайки натрапчивата илюзия, че е по-лека от въздуха.

 ( пълен текст » още 14721 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Свистенето на въздушните филтри дразнеше полковник Данил Данко. Мислеше си, че след толкова години все трябваше да е свикнал, но проклетата дихателна маска, която извличаше малкото кислород от тераформиращата се атмосфера, му опъваше нервите.

 ( пълен текст » още 42647 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Виктор Ковровски погледна небето. Дъждът не спираше да се лее вече трети ден. Беше средата на август и Виктор все още помнеше как по това време, преди Те да дойдат, Варшава беше окъпана в слънце и всеки ден заедно с брат си ходеха да се къпят във Висла, защото през лятната ваканция местата, където можеш да намериш едновременно хладина и забавление бяха толкова малко.

 ( пълен текст » още 20290 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

-30 градуса изток, разстояние 3408 метра, вятър 14, отклонение 8 пункта. Коригирай с четири. Стреляй когато си готова.
-Стрелям.

 ( пълен текст » още 14483 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Изида умираше. Всъщност умираше от милиони години, през които луната ѝ Ра, вкопчена от гравитацията бавно се приближаваше към повърхността ѝ.

 ( пълен текст » още 21849 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не бих казал, че обичам тишината. Когато е тихо винаги се чува брума - онова иначе недоловимо, но постоянно боботене на застиналата реалност.

 ( пълен текст » още 13309 знака | коментирай | оценка: няма )