Много време мина откакто Земята прекъсна всички връзки с Галактиката. Тогава още цялата система беше населена. Първо намаляха контактите с луните на гигантите, сякаш външната система заживя свой живот. Постепенно се обезлюдяваха Кристалните градове на Марс и Луна, а след инцидента на Венера Земята окончателно остана сама.

 ( пълен текст » още 4127 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

ЛИЦЕТО

Диандра Маркос имаше изкуствено лице, но това не беше проблем защото никой не знаеше. Никой не знаеше защото това изобщо не си личеше.

 ( пълен текст » още 5128 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Цената на патроните е скочила до небето. Остави, че ги няма никакви, нито на черния, нито на сивия пазар ама стигнаха до петнадесет лева за бройка. Ето как живота, или поне неговото отнемане придоби някаква стойност.

Любомир погледна барабана на своя „Браунинг“ по навик. Много добре знаеше, че вътре се мъдри един, единствен патрон. Не го пази за себе си. Не е песимист.

 ( пълен текст » още 8528 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

В последните дни пазителите на градовете - Арсланите, работеха денонощно. Злото не спеше. Не и вече. И като казвам злото, имам предвид ферозите. Най-грубо казано, те бяха грозни енергийни форми хранещи се с човешки страхове и зли мисли. До скоро денем ферозите отиваха в други измерения, където търпеливо чакаха нощта, за да прекрачат отново прага на нашата реалност и да задоволят глада си. Вече обаче не беше така. Дневната светлина вече не ги плашеше. Ставаше нещо. Или може би нещо не ставаше, не и както трябва.

 ( пълен текст » още 9745 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

на пр1то стъкло на самочувствието й кацнаха мухи,
на2сиха се черни душеносни облаци,
по3ваха с крачета струйките на мислите й,

 ( пълен текст » още 382 знака | 16 коментара | оценка: 5 ) 

3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошмар.

 ( пълен текст » още 24953 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

" ... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим- Тализ...

 ( пълен текст » още 15986 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Вдъхновено от света на Kamisama no Inai Nichiyoubi.
Обичам те, Аи!

Вратата на бара се отвори със скърцане. За миг всички впериха поглед в непознатия, застанал на прага – висок, с широки рамене и лице скрито под широката периферия на шапка. Носеше дълъг черен шлифер, въпреки горещото време. На колана му висеше колан с два револвера. На гърба му, през прорези в покрития с прах от дългия път, шлифера се подаваха изтърканите дръжки на два меча.

 ( пълен текст » още 19949 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Калей и Алдуин минаха по-моста и стъпиха на отсрещния бряг на реката, който по нищо не се отличаваш от другия, освен това че тук къщите бяха доста по-малко. Махалата се състоеше от двадесетина къщи, разхвърляни съвсем

 ( пълен текст » още 32043 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

-Кали...
-Искаш да преследваме гадини, които изкормват беззащитни създания! Добре, нямам нищо против, но искам да знам срещу какво тръгвам!

 ( пълен текст » още 31987 знака | коментирай | оценка: няма )