Новината стана водеща по всички телевизии в света.
Метеоритът навлезе в земната атмосфера без да бъде засечен от оптичните уреди на астрономите. В района често ставаха земетресения и за малко никой да не обърне внимание на труса, последвал след сблъсъка със земята.

 ( пълен текст » още 5544 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Какво избираш, душа моя –
да си единак с калпак във сиво
или да живееш в Единение...

 ( пълен текст » още 898 знака | 11 коментара | оценка: няма ) 

1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат крайщата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.

 ( пълен текст » още 17914 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Вятъра караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае.

 ( пълен текст » още 21279 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

“Като за първи път се справи изключително добре. Аз очаквах да го изпуснеш. ” Колко отдавна чу тези думи и до днес означаваха толкова много. Александра изчакваше арахноботите да свършат своята работа. Щеше да съхрани тази могъща личност. (Ан)друида си отиде неусетно, дори машините остаряват и загиват, издъхна като истински човек.

 ( пълен текст » още 3033 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и технология. Можеха да разказват много, но на човешкия език дори нямаше думи, с който да опише живота преди милион години.

 ( пълен текст » още 3257 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Част 3.

Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.

 ( пълен текст » още 3374 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколко стотин колита. Някои бяха разпрегнали мравките и се излежаваха в големите листата увити като пашкул, които им служеха за шейни. Други приготвяха храна и настилаха свежи листа на земята, редяха плодове и други лакомства като ларви в мед и деликатесът –сушени скакалци. Разливаха от медовината, разговаряха. Но всичко това се губеше в тревата и вятъра на този свят изграден от гиганти.

 ( пълен текст » още 2995 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това стана техният свят, след като първия загина заедно с угасването на звездата около който се въртеше …. старата планета.

 ( пълен текст » още 4724 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

1.
Повечето от дървета по алеята бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали, лишени от сока на живота си.

 ( пълен текст » още 16337 знака | 1 коментар | оценка: няма )