Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт, за да знам, че всичко в нея е заблуда.

 ( пълен текст » още 502 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Водата е студена, облаците зли и безпощадни,
а улиците на живота ни са страшно стръмни.
Вали ни всекидневно, но ние все сме жадни
и чакаме разсвета с души обречени на тъмно.

 ( пълен текст » още 819 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж,
над неговите древни керемиди

 ( пълен текст » още 898 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

От вулканично ли стъкло
душата ми е Бог изваял?
Разбрала съм какво е зло
и равнодушие на паяк.

 ( пълен текст » още 479 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Родителите ми, които по начало са разбрани и толерантни хора, бяха против връзката ми с Михаил. Не че ме убеждаваха да го зарежа. Изказваха недоволството си с кротко мърморене и тежки погледи. Защо не го харесваха, вероятно ще попитате. Отговорът е много прост. Човекът, в когото се бях влюбила, беше осемдесет килограма по-тежък от мен и половин метър по-висок.

 ( пълен текст » още 8424 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Заровили главите си във тъмното,
събираме трохички в прашното
и може би ги пазим за отвъдното,
където със усмивка борим страшното.

 ( пълен текст » още 758 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Твоят влак се задъхва
по завоите остри
на твоя стръмен
житейски маршрут...

 ( пълен текст » още 1532 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Скрий се под масата, иди в банята, набери познатия телефон,
ще го чуя – дори да съм пукнал в откачената зимна виелица,
ще ти дойда на рикша, на галера, със трена през Горна, на кон,
ние, истинските мъже! – пристигаме винаги изневиделица.

 ( пълен текст » още 803 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Седни до мен. Отпий от чая с беладона.
И моля те - назад дори недей поглежда,

 ( пълен текст » още 1261 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... вятър скита на кокили в заснежените нивя –
тръни и валма бодили с бяс в корията отвя,
слънчицето се нагрочи – сури като дим в кюмбе,
облаците тежки плочи мъкнат в ниското небе,
зимата – печална мръхла, вейна дрипави поли,

 ( пълен текст » още 575 знака | 1 коментар | оценка: 5 )