Топя се, като чироз
от тоз коронавирус.

 ( пълен текст » още 94 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Дойде от нищото полека
и после всичко се взриви,
за да възвърне в нас човека,
или от страх да го стопи.

 ( пълен текст » още 1408 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

...пресичам празния площад.
Ушите ми са пълни с глъчка

 ( пълен текст » още 115 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Рисувам по устните си с гланц и облизвам чаша Космополитън,

 ( пълен текст » още 416 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.
И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах.

 ( пълен текст » още 901 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

...там, на края на Света, по икони стари над стените бели,
лунен лъч свисти и гравира време с кървави резци.
Патинира сини дрожди във очите слепи на светците,
а слепците свети свято пият светлина от грозде.
Лъхва на тамян и вар, и на виолетова магия от ракия,
и подсвирква скритият в листата, мъничък невидим дрозд.

 ( пълен текст » още 941 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нямало маски...Я стига!
Маски, народе, има всякакви -
сериозно го казвам, без да намигам
и без да търся метафора някъде.

 ( пълен текст » още 1176 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Кокиче цъфна.

 ( пълен текст » още 61 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... гълъбче, на тебе кой ти каза, че светът е пълен със омраза? –
я, ела? – кацни ми на перваза! – виж как меко слънцето пече,
хората са толкова добрички, като теб са мъничко самички,
седем милиарда Божии птички – хлебеца си вадим на парче,

 ( пълен текст » още 844 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.

 ( пълен текст » още 1711 знака | коментирай | оценка: няма )