Вихра бе уморена и изнервена, така че не й бе до приказки, но виждайки ухилената физиономия на Тихомир и приканващото му махване, се приближи. Нищо не пречеше да побъбри с някой познат, бездруго не й се прибираше вкъщи. С Тихомир бяха бивши съученици и едно време често ходеха по купони заедно. Той по принцип бе свястно момче, само дето имаше отвратително чувство за хумор. Но, може би, предвид ситуацията, той щеше да си спести хапливите забележки и, по изключение, да се държи джентълменски. Или дори да прояви капчица загриженост.

 ( пълен текст » още 8685 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Понякога така се случва че в деня ми орисан
без да хвърлям боб и отварям карти Таро
далекоизточни приказки нанизва
пеейки ми нежна русалка
моя мила жена

 ( пълен текст » още 756 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Да бях те дирил нейде вдън гори,
по-лесно някак щях да те намеря,
на плаж да те поканя призори! –
или пък да те викна на вечеря,

 ( пълен текст » още 827 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Автор: Ристо Ячев, Македония

С дни не мога да видя
твоята самодивска усмивка

 ( пълен текст » още 2816 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Възкресен си, Боже мили
и спасени в този час,
молим Ти се с всички сили,
Славни Боже бди над нас.

 ( пълен текст » още 351 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.

 ( пълен текст » още 5790 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В утро синьо-мразовито,
с настроение „Оле!“
тръгнах малко да поскитам ,
да раздвижа колене.

 ( пълен текст » още 1046 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В този мразовит декемврийски ден на Рождество Христово двама просяци седяха пред портите на църквата ротондата „Свети Георги“. Естествено не бяха случайни, те бяха част от схемата създадена от банда престъпници.

 ( пълен текст » още 17293 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Автор: Ристо Ячев, Македония

В моята нарушена сянка
уморено записвам времето.

 ( пълен текст » още 2573 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... едва ли някога ще бъда докрай и истински щастлив,
Поезията е присъда! – изправя ме пред нервен срив,
тя ме осъжда – доживотник! – в килия с четири стени –
куплетът с рими неграмотни дрънчи ми в мозъка със дни,

 ( пълен текст » още 639 знака | 2 коментара | оценка: няма )