Висях по принуда в долна кръчма и чаках една дама, пиейки бира, напук на общоприетите норми за прилично поведение в понеделник по обед. Пролетта напредваше, обрамчила настроението ни с ореол от любов и съживителна надежда. На съседната маса седеше миловидна, но оклюмала на вид жена, която скръбно сърбаше шкембе чорба.
Нели беше младо момиче, все още ученичка. Беше много наивна, леко глуповата, но освен това бе много добра и състрадателна. Нямаше много възможности, не беше добра в много неща, но за сметка на това тя имаше прекрасна външност. Беше с миловидно изражение с дълга руса коса, красиви сини очи, чип нос и хубава усмивка.
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет,
с лула тютюнец, грейнала по мрак, и мислите ми са добри и прости –
Един странен образ съм съхранила в паметта си през годините от времето, когато тичах безгрижна и очарована из чистите спокойни улички на родното Павликени.
12756. Все по-трудно става когато искаш да го направиш лесно.
12767. Докарва всички разговори до задънена улица.
12758. Колкото по-малко отговаря толкова повече обещава.
12759. Най-много не ни се иска когато трябва.
12760. Отговорно заявява този, който за нищо не отговаря.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 3
Вчера: 1
Общо: 13803
Онлайн са:
Анонимни: 160
ХуЛитери: 11
Всичко: 171
Онлайн сега:
.JPG)
