Запушвам си ушите. Завързвам си ръцете.
И с фустанелата на влажната мъгла,
в която сякаш ден за ден живея
завивам грешното си тяло.

Топящата се в душата ми вълна
е сянката на призрачна жена

 ( пълен текст » още 1041 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Смътно утро ми в душата пълзи
И слънчев сноп лъчи преливат в мрака
Зад прозореца образ трепти –
смътен образ на русо момиче.

 ( пълен текст » още 815 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици,

 ( пълен текст » още 982 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не, Пушкин аз не съм, а друг
... различен съм и, господине,
пред мен честта ти на съпруг
обиден, няма как да мине.

 ( пълен текст » още 765 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

денят преваля във сумрак
нашепва, пак ще дойда,
пак...

 ( пълен текст » още 184 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Остави съдружника си на сухо, за което оня го елиминира чрез мокра поръчка.

 ( пълен текст » още 353 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Откакто татко почина не мога да я понасям! - Помисли, загледан студено в жената. Изпитото вино започваше да му действа. - Не можа ли, поне днес, на помена му, да се опита да изглежда нормално, вместо да се държи инфантилно и кокетира с колегите му... И седнала да разправя, колко ѝ липсвала мъжка ласка... Нелепо... Всички знаят, че има любовник... А с този грим и прическа, направо изби рибата! Все едно е някоя петнадесет годишна кифла... Ама на четирдесет и пет! Прости ми, Господи, ама и ти да прощаваш, че трябва да почитам такава гротеска на родител... Вдовица, майка... Боклук! Не мога да я понасям!“

 ( пълен текст » още 27267 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Весели капки
събрани в олуци
след снощния дъжд.
Признак за бягаща есен
от гонеща я зима...

 ( пълен текст » още 161 знака | коментирай | оценка: няма ) 

12101. Ако не можеш да убождаш болно - не се хаби.
12102. Душата ти няма да се спаси, ако разкажеш за добрите си дела.
12103. Много малко майки вярват в непогрешимостта на бащите.
12104. Насилствено ощастливените не са щастливи.
12105. Не искай от човека твърде много - вземи това, което има.

 ( пълен текст » още 363 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„На попрщето жизнено – в средата...” ,
в една България насилвана, ограбвана,
в безкраен „преход” си плета краката
и тримиря с диета за отслабване.

 ( пълен текст » още 682 знака | 1 коментар | оценка: няма )