Днес, не знам защо реших,
нашата страна на влак,
водена от машинист,
взех, че я оприличих.

 ( пълен текст » още 3662 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Аз съм крясъка
на осиротела лястовица,
викаща безнадеждно
родителя си...

 ( пълен текст » още 922 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Билка риган си забучих зад ошето ....Еньовден!
Слънце пъстро и ухае на цветя трева и с мен
цялото поле танцува.... лайкучки невен равнец
шипката позеленяла спука се от ревност днес.

 ( пълен текст » още 703 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Брегове, брегове,
да преплувам край
буйни ледове.
Мост над реката.

 ( пълен текст » още 251 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Посвещение
На Огнян.
На момчето, което ме научи, че различен не означава по-малко.
На момчето, което превърна сълзите в усмивки, самотата в приятелство, а водата в огън.
ДА ЗАПАЛИШ ВОДАТА

 ( пълен текст » още 7000 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

~ по Уолт Уитман

Защо не съм съвършен ?
Достоен за поети, писатели и скулптори.

 ( пълен текст » още 1348 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

светулка свети
със студена светлина

 ( пълен текст » още 58 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато градът още беше село, никой не го наричаше нито град, нито село. Наричаха го „там“. И „там“ винаги беше малко по-далеч, отколкото трябва, дори когато стоиш в центъра му.
Къщите тогава бяха ниски, но сенките им бяха високи. Понякога сенките се събираха сами на площада, без къщите да са ги пускали. Старците казваха, че това е „времето, което си сменя обувките“.

 ( пълен текст » още 2660 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тръгвам си от това мрачно, зло време
след като изиграх и последната роля

 ( пълен текст » още 148 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Усещам познатия мирис на лято,
когато луната наднича среднощно.
И странно как всяко едно възприятие
изостря се в мрака, от чувства предхождано.

 ( пълен текст » още 495 знака | 2 коментара | оценка: 5 )