На вън вали дъжд. Небето се е захлупило и се сърди. Защо ми се сърди? Какво съм му виновен за да ми се сополиви и да реве със сълзи? И на мен ми идва да ревна, че и да завия от болка и тъга. Хей тъй без особен повод, ама се сдържам. Нали съм мъж, трябва да се сдържам. Тъжно ми е като на времето, а на работниците не им е тъжно. Нямат време за такива чувства и усърдно бутат къща.
Публикувано от BlackCat на 25.05.2025 @ 09:06:26 (34 четения) автор: pastirka
По филма "Любов"
Къщата беше на хълма – стръмен, планински, висок.
Стигнах до нея по тъмно. И със: – Помози Бог! –
прага задъхан прекрачих. Баба му знаеше, че
внукът е мъртъв. – Не плача...! Да си мълчиш, момче!
Публикувано от BlackCat на 25.05.2025 @ 09:06:08 (26 четения) автор: ivliter
Чуй песента ѝ – нежният зов в тишината, който събужда деня с аромата на росната свежест. Тя подслажда първата крачка на утрото, като майчина ласка в съня на дете. Нейния звън се слива с мекото гукане, с лекото дишане на сина ми, сладко спящ в пъстроцветната
Публикувано от BlackCat на 25.05.2025 @ 09:05:26 (24 четения) автор: snejenbor
Налудничево някак да си мисля.....че ще се превърнеш в някой друг.
Сега....след толкова години....си още по-голям борсук.
Жената....роза "дамасцена" с нежни... пергаментови листа
усети ли ...че не е ценена.....рискуваш край.....да дишаш и пръхта.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14200
Онлайн са:
Анонимни: 198
ХуЛитери: 2
Всичко: 200
Онлайн сега:
