Само мъртви гълъби валят
от подгизналото, свлечено небе
без твоето докосване.

 ( пълен текст » още 619 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Прободени от залеза ръждив
над мене гаснат небесата,
изпращам пак деня си мълчалив,
нахранил със добро душата.

 ( пълен текст » още 574 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... откакто си замина ти при Бога – не знам дали го има този Бог,
чета ти, тате, вечер некролога пред входа на панелния ни блок,
в зениците ти тихо се заглеждам, понеже текста знам го наизуст –
печални думи – кукувича прежда, почти като в романите на Пруст,
животът ни бе толкова стихиен! – и двата края тъй ги опетла,

 ( пълен текст » още 880 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

леглото ти е крехка лодка

 ( пълен текст » още 54 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

главоболната програма "Терминатор", превърнала се от само себе си в "Клеопатра". Беше написал безброй доклади. Те, естествено бяха прегледани повече от безброй пъти. И така се бе стигнало до уговарянето на срещата му с президента. Беше сигурен, че паниката е при висшестоящите, не при него. Имаше същите заключения и решения като тях. Не истеризираше, защото вече беше приел неизбежното. Те, още не.

 ( пълен текст » още 6425 знака | коментирай | оценка: няма ) 

" Душата ми иде от по-добри светове и носталгията ми по звездите е неизлечима..." *

Неизлечима е носталгията.
Незаличими са звездите.

 ( пълен текст » още 639 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

черна сцена
прожектор над главата ти осветява белите ти бедра

 ( пълен текст » още 244 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Ще удари последният час и ще счупят токове
всички крехки надежди от тиквено семе порасли.
Вън червената ябълка ще се вгорчи от отрова,
а пък златната в своята приказна сладост ще гасне.

 ( пълен текст » още 841 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

Ще остане ли време
да мечтаеш за слънчогледи?
Ще ти стигнат ли годините
за цъфнала ръж,

 ( пълен текст » още 678 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми малко тъжно, защото отпуската ми приключваше.

 ( пълен текст » още 7475 знака | коментирай | оценка: няма )