... сигурно защото – сам и беден, си живея на един таван,
бяла гълъбица ми доведе! – старият квартален гутлабан,
казах му изчезвай! – два-три пъти, ама той не чуваше добре,
настани я – тихо да си мъти, същи цар! – връз моето сетре,

 ( пълен текст » още 687 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дойдох с подаръци и със цветя,
не бях се връщала тук цяла зима...
ти пак на двора ровиш у пръстта
и виждайки ме, пак сълза изтриваш.

 ( пълен текст » още 934 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Душа,
кой и как би измерил
въздушният ти бяг

 ( пълен текст » още 713 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Искам кротко навън да вали
в неродените сънени утрини,
а по пътя нагоре да потичат реки,
които да се вливат във сърцето ти.

 ( пълен текст » още 583 знака | оценка: няма ) 

Случи се през есента на 1349 г. По това време върлуваше най-опасната болест. Нямаше човек, който се осмеляваше да произнесе името ѝ. То всяваше страх, а след себе си оставяше разруха. Народите на Балканския полуостров я наричаха по един начин. В западна Европа бе известна като Черната смърт. За повечето обаче бе позната като Чумата. Мнозина не излизаха от домовете си. Трепереха при мисълта да погледнат, какво се случва по улиците през малките прозорчета на тогавашните дървени къщи.

 ( пълен текст » още 24757 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Потокът с бистра, празнична вода
провира се през улеи, тревички
и пролетно шуми, обича всички,
лети, и пее водната следа.

 ( пълен текст » още 290 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

По идея на К.Милушева
Вече излизам от магистралата и колата поема по тесния път нагоре към Предбалкана. Късна пролет е, отворил съм прозореца и слушам песента на щурците. Свечерява се. Липата пръска аромата си, без да се щади, зелената трева е обрасла пропуканото от времето шосе, а аз не бързам да пристигна. Няколко години не сме се виждали, с него се знаем още като студенти. По едно време след промените работехме заедно, колко дни и нощи сме обикаляли страната, когато имахме бизнес. Но преди десетина години се оттегли в селския си имот, как и защо стана така, все още не мога да си обясня. Не съм го и разпитвал…

 ( пълен текст » още 4410 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не заспиват недоспалите очи,
съдбата му - кълвана с клюн на черна врана,

 ( пълен текст » още 823 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... когато в храма отчето се моли
за моята разпътница душа,
невям крилѝ надеждите ми голи? –
поне във своя стих да не греша,

 ( пълен текст » още 502 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXII

- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!

 ( пълен текст » още 42854 знака | коментирай | оценка: няма )