Тея вземаше стъпалата по две. Тръпнещите ѝ пръсти опипваха ключа за жилището ѝ. Пъхна го в ключалката. С всяко завъртане и прищракване чувстваше болка. Влезе в тъмния коридор, облегна се на стената и се свлече. Дръжките на чантата, която той ѝ остави, преди да влезе в болницата, пареха в ръцете ѝ. Каквото и колкото имаше в нея, щеше да я отведе отново при него. Някога. Ако беше рекъл Господ.

 ( пълен текст » още 11558 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Хиляда километра ни делят сега.
И по-далече съм била.
За мене сама да поема на път
е бягството от всяка самота.

 ( пълен текст » още 740 знака | оценка: няма ) 

Социум – обществената среда в която живеем. Психо-социалното място, което ни оформя като мислещи и действащи индивиди, което ни стимулира или блокира да мислим, правим или обратното – да бездействаме. Което ни приспива във вечния сън на измислени и насадени ни социални категории, като класи, възможности, йерархия, религии, раси, пол и ред други.

 ( пълен текст » още 8151 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя е Майката на всички Майки.
С болка и кръв ражда Светове.
Моли се, на две вейка превита.
Боговете да са добрите и Деца.

 ( пълен текст » още 481 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Запали́ си свещ, мрака не проклинай,
ще разцепиш тъмното с един откос,

 ( пълен текст » още 306 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вулканична пепел си сега, любима моя,
моя невъобразима,

 ( пълен текст » още 565 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 

Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.

 ( пълен текст » още 811 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Интервю с Латинка-Златна – поет и преводач (България)

Автор: Ибрахим Османбашич

„Любовта ми към поезията, към хората, към света и вярата ми, че тази антология ще обединява и вдъхновява читателите за общи действия и мисли с тези народи и народите в цял свят...”

Латинка-Златна

 ( пълен текст » още 19098 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

1.
Звъни ми телефонът оня ден баш в обедната почивка.
- Измамнициии, измамнициии! Измамиха ниии! Идвай си бързо, че току-що метнах 50 хиляди лева през балкона! – изстреля жената и затвори.
Вземам си аз втора бира и започвам да размишлявам.
Ние нямаме 50 хиляди лева. Нямаме даже 5 хиляди лева. Даже хиляда нямаме. Всъщност имаме, но ги дължим. Значи – няма как да метне 50 хиляди лева през балкона, изчислих и отворих бирата. Тя, викам си, мойта жена сигурно е превъртяла от новините по телевизора. Всяка вечер едно и също – тоя измамили, оня измамили. Ето, вчера и Иванови от втория етаж показваха по телевизора.

 ( пълен текст » още 24804 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

В полите там на Витошата, замечтан,
ромона Владайски пак дочувам,
под облаците в Черни връх като във храм
столично душата ми празнува.

 ( пълен текст » още 798 знака | 1 коментар | оценка: 1 )