Това място ви гарантира минимум 50000 показвания на предпочитан от вас текст » само срещу един SMS от 1.00 лв (без ДДС) « За повече подробности чукнете върху картинката вдясно "реклама" или върху "добави твой текст".
... така и не успях да разбера какво насън се случва нощем с мене,
дали ме гонят вълци през гора, или летя през звездните Вселени,
дали – щом паднат тежките вълни – си чепаря̀ сафридеца на кея,
или Жена мълви ми: – Остани, без теб не искам вече да живея! –
дали откъм безмълвното небе не слиза тати – кротко да поседнем,
Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – питат те и слизат ниско над планината.
Публикувано от Administrator на 15.09.2023 @ 19:36:16 (87 четения) автор: p12a28n
Невидими са прийомите в любовта
срам, страх и страст, са малка част от тях.
Страстите са чувствани много отпреди
в кивота са заключени, безброй години!
- Зиги , случайно да познаваш моят чичо? Местният свещеник , отец О-Браян .
Съдбата се из хили гадно и плесна вцепенилият се барман по темето. Знаеше много добре на какво е способен пастира но още един от рода О-Браян щеше да превърне това място в последният кръг на ада.
… навярно съм тотално изтрещял, щом вече не откривам нищо свято
в живота, който Господ ми е дал – да го възпявам всеки ден с Ерато! –
да се възнасям в бодри небеса подир небесна орда от мръсници,
и цял ден да ме води за носа – Академик! – по медийни терлици.
А свитата му? – просто гъз до гъз! – невероятно лакоми лапачи.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14100
Онлайн са:
Анонимни: 297
ХуЛитери: 2
Всичко: 299
Онлайн сега:
