Часът е 14.25. Затворила съм се в офис в покрайнините на София. Температурата на въздуха е 25 градуса, нямам идея колко е навън. Усещам, че умирам. Концентрацията на кислород във въздуха зад бюрото е около половин процент. Някой леко пръцка. Не се обръщам. Човещина е, какво!

 ( пълен текст » още 3965 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Когато мрак надвисне над нас
и буря се разрази на Слънцето
и светкавици прекалено тежки

 ( пълен текст » още 581 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Не шофирам. Не че съм против удобството на бързото придвижване, спестяването на време и независимостта, която безспорно дава един личен автомобил в комплект със заслужена шофьорска книжка. Вероятно закъснях за тази авантюра. Навремето двете ми най-близки приятелки изкараха криво-ляво шофьорските курсове - на зелената около осемнайсетгодишна възраст.

 ( пълен текст » още 5568 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Ето ме, пак съм будна,
броя овцете в небесната нива.
Опитах да бъда другата,
но не смогнах да съм щастлива.

 ( пълен текст » още 674 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Годежът мина като по вода. Любо успя да зърне Траяна само два пъти преди да дойде деня на сватбата. Първият път, докато даваха даровете-вторият, отдалеко на мегдана на неделната свирня. Онази вечер, когато отидоха да се уговарят за нея, тя стоеше в ъгъла на малката стая скръстила ръце на престилката, навела глава и скрила хубавите си черни очи под капаците на дългите клепки.

 ( пълен текст » още 10659 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Морето разплиска
луната в краката ми,
а някъде встрани
прибоят звъни,

 ( пълен текст » още 357 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Вкусен сладолед
с аромат на елха
вместо пресен сняг
купувам в магазин,
а не събират длани...

 ( пълен текст » още 168 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

10386. България - страна на разбягващата се демокрация.
10387. Глупавите нямат търпение да изтъкнат своята посредственост.
10388. Давам дума - ресто не искам.
10389. Изхвърля камъните от пазвата си в чуждите дворове.
10390. Когато попътният вятър ти духа в лицето, значи не си на правия път.

 ( пълен текст » още 367 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Мина вече година,откакто майка му се спомина. Баща му, останал сам и вдовец, сякаш малко се по успокои, стана някак по ведър, примирен с живота и света. Сега баба му шеташе из къщата. Переше дрехите им, струваше някоя чорба, макар че и той и помагаше. Стара беше тя,бавно се случваха нещата при нея,бавно, но ставаха с малко помощ. А той, ей го вече, 30 минаваше. „Стар ерген, а за мома не продумва!”-шепнеха си хората.

 ( пълен текст » още 7672 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

В безкрайното пространство
на твоето отсъствие
тече безименна река
към непрогледната земя.

 ( пълен текст » още 531 знака | 5 коментара | оценка: няма )