Утро.
Седем.
Сънен градски пейзаж
И дъжд,... дъжд,... дъжд...

 ( пълен текст » още 1512 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.

 ( пълен текст » още 14888 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Написах стих и легнах. Нека втаса.
Прочетох сутринта. Изпаднах в стрес!
Тоз дявол в мен така и не миряса!
И що за глупост писал съм нощес?!

 ( пълен текст » още 1624 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... сега ще ти сваря едно кафе, с чашлето ще ти дам и пепелника,
до джемпъра ти – черно кадифе – навярно ще си глътна и езика,
ще гледам как изящния ти кок докосват тихо топлите ти пръсти,
сега, отнейде ако гледа Бог, готов е с мене триж да се прекръсти! –
край твоето прекрасно цигаре! – с тъй благата следичка от червило,

 ( пълен текст » още 700 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Живеела някога една красива и справедлива царица. Хората в царството много я обичали и уважавали.
Тя имала две момчета близнаци, Огнян и Росен. Външно си приличали като две капки вода, но по характер били много различни. Огнян бил силен и буен, като огнена стихия. Правел всичко бързо със замах и точна ръка. Росен бил с нежна ранима душа, като утринна роса. Работел внимателно и изпипвал всичко, което захване.

 ( пълен текст » още 12933 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Снощи заспах на светната лампа,
както си спях като малък.
Като малък
не чувствах онази шибана
гадна вътрешна крампа

 ( пълен текст » още 970 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не разбирам светът.
А трябваше да се науча.
Ти своя път разбираш ли?
И искаш, ли да скочиш с парашут?

 ( пълен текст » още 397 знака | оценка: няма ) 

Излъжи ме, че поне един път си докосвал
самотата ми с върха на нежните си пръсти,
че си чувал как бодлите ѝ раздират кожата,

 ( пълен текст » още 822 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде,
красавица е! – рекох си – и нейде сега я чака някой млад левент,

 ( пълен текст » още 700 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Знам, че все някога ще ме търкулне
слънцето към теб, моя кръв,

 ( пълен текст » още 622 знака | 8 коментара | оценка: няма )