Това място ви гарантира минимум 50000 показвания на предпочитан от вас текст » само срещу един SMS от 1.00 лв (без ДДС) « За повече подробности чукнете върху картинката вдясно "реклама" или върху "добави твой текст".
„ Ани, благодаря за всичко! Помогна ми много! Дано само аз да не съм те разочаровала, или наранила. Ако е така- извинявай, не е било нарочно. Но сега станахте трима- да, съдбата наистина взима,... но и връща.
... каквото трябваше да стане, по радиото бях го чул,
успя без маска да ме хване най-сетне МВР-патрул! –
приложиха ми яка хватка, щом хукнах във раван и тръс,
и – щом написаха ми акта, аз им навирих среден пръст,
На мястото, което след дълго търсене намери, можеха да се усетят сезоните чрез ветровете им и Пламък доволен отбеляза, че не е следвал, както много пъти през живота си, просто градска клюка или чут нейде слух, за да накарат скучаещия просто да тръгне на път и да дойде просто заради самото пътуване, в търсене на разнообразие в ежедневието си.
Беше странна птица – приличаше на киноартист. Когато го погледнеш за първи път точно това си мислиш – на кой ли известен актьор ми прилича? И тъкмо да се сетиш, той обръща другия си профил и вече не прилича на този актьор, а на друг. Или беше на писател? Не, не – художник!
Публикувано от Administrator на 26.04.2020 @ 14:24:01 (43 четения) автор: steve22
Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с приятели и с тях да пием бира от един долар и естествено
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13883
Онлайн са:
Анонимни: 454
ХуЛитери: 2
Всичко: 456
Онлайн сега:
.JPG)
