Отвъд реката - тишина. Слухът човешки не долавя
митическата честота на звуците. Натам Лодкаря,

 ( пълен текст » още 632 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Автор: Лиляна Вуич Томлянович

Помитам времето
из всички бързи завои;

 ( пълен текст » още 2384 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Живота си нарамих със замах,
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах аз - от старост!

 ( пълен текст » още 607 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Усмивката ти
превръща вятъра в попътен.

 ( пълен текст » още 280 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Застиналата зима,
която се представяше за пролет,
от сцената не иска да си тръгва.

 ( пълен текст » още 281 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно.

 ( пълен текст » още 509 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Няма как от света да се скрия
в някой старчески клуб на ОФ,
над ракийцата по икиндия,
в самотата над чашка кафе,
из словесните мои Вселени –

 ( пълен текст » още 708 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

(пролетта и лятото на 2019 г.)
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, като закъсат. Но докторът имаше други тревоги днес. Надяваше се да срещне Мария и да успее да размени поне няколко думи с красавицата.

 ( пълен текст » още 6955 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

и
на очите

 ( пълен текст » още 33 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак.
Четири лелки във купето.

 ( пълен текст » още 646 знака | 2 коментара | оценка: 5 )