Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбор размаха ръка и обяви, че си тръгва – имал някаква среща. Спогледахме се. Трябваше да му намерим заместник.

 ( пълен текст » още 8851 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Неделята, син благослов,
въздъхна и тихо заплака.

 ( пълен текст » още 224 знака | оценка: няма ) 

Исках да съм друг-
не този сдъвкан крясък.
На равни порции плют
по моста
между двата свята.

 ( пълен текст » още 368 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

ще гръмне духовната музика...
внезапен живот

 ( пълен текст » още 83 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Под старата голяма бреза, в далечно руско селце, в малка къща живееха баба и внучката и, която се казваше Анастасия. Момиченцето беше много весело, когато се усмихнеше се появяваха трапчинки, имаше сини засмени очи, коса кафява, вързана на две опашки. Често носеше бяла блуза, с червен сукман.

 ( пълен текст » още 1451 знака | коментирай | оценка: няма ) 

на Кр. Тенев /Майстора/

Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,

 ( пълен текст » още 880 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Оставете ме да помечтая,
нали се знае, че мечтите са безплатни.
От пясък замъци да вая
да полетя в небето необятно.

 ( пълен текст » още 748 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Сутрин, обед, вечер, той вървеше нарамен със своята торба, сложил върху челото си слънчевите очила, а в ръката си, носещ радиото, което така и не спираше да бръмчи по улицата от Турската махала до „Конниците”. Всеки ден окъсаният старец преминаваше под ръцете на Евтимий, които благославяха града от университета на хълма. Дрипавият, събираше от улиците каквото му попаднеше. Можеше да се видят в него обувки, книги и куп други джунджурии.

 ( пълен текст » още 2226 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани кичури гъсти къдрици, като руното на черна овчица.

 ( пълен текст » още 17084 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

На mariq-desislava – за „Поройният мъж... ”

Душите ни разграбват поробители –
изчадия на грозни метастази.

 ( пълен текст » още 586 знака | 1 коментар | оценка: 5 )