Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

На минаване призовах спомените,
и без оръжие и омраза тръгнах по пътя към крепостта,

 ( пълен текст » още 3347 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Хляб, предимно хляб ядем,
а е всеки с джиесем;

 ( пълен текст » още 331 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Аз скитник си оставам в този свят
и не намирам
местенце свое на земята.
А и в морето не успявам –
откъсната е тежката ми котва.

 ( пълен текст » още 786 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Да не се чете от лица под 12 години – авторът.

Обичам морето, обичам планината, „обичам шопската салата….“- май се поувлякох, ама чуйте какво ще ви разкажа. За вас лъжа, за мене истина.

 ( пълен текст » още 3808 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо или приказва за него”! Та, нашето господарство на думи на всичко му намирало цаката - и макар, че на дъното на гащите на поданиците му зеели дупки като крилата на пеперуда-монарх, акъл давало на всички и си мислело, че всички от него гледат и от него се възхищават… Както и да е - бъбренето край няма, да започваме приказката.

 ( пълен текст » още 2578 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Семейството на Ники се хранеше най-често вкъщи. Майката и бащата заедно приготвяха храната, а децата винаги им помагаха. Пазаруваха заедно и всеки имаше своя торба за покупки, които носеше на връщане от супермаркета.
Един ден Ники чу по телевизията, че оризът е много полезен и реши, че ще яде само ориз. Напразно майка му и баща му се опитваха да го убедят, че оризът е полезен, но не бива да се яде само това. Човешкият организъм има нужда от плодове, зеленчуци, мляко, риба и ядки.

 ( пълен текст » още 2577 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Стоя си вкъши. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.

 ( пълен текст » още 905 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Спомен витае и стопля душата ми.
Летя! Без умора се реят крилата ми.
Бялата къща с мушкато на двора
сочните дюли висят над стобора.

 ( пълен текст » още 740 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Споменът е тиха среща,

 ( пълен текст » още 369 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Х*иляда заглавия, изкусно композирани,
хиляда теми, вълнуващо провокирани,
хиляди нощи, превърнати в дни,
хиляди думи, лирично рисувани.

 ( пълен текст » още 817 знака | коментирай | оценка: няма )