Беше 1993 година. Формацията ми беше трио - аз и две певици. Понякога изминавахме много дълги разстояния. Приехме една примамлива оферта за работа. Но ресторантът беше на около 2 часа път от града (и после след работа - 2 часа наобратно).
Не, не искам, да хвърлям, ярки щрихи, отпред,
ето, пътят свободен е, ето, давам ти ред.
Прояви се най после, стъпка смело напред,
стапяй, смилай, изхвърляй, таз шушулка от лед.
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта,
взех вече и бая предпазни мерки! – и няма да се дам току-така,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14093
Онлайн са:
Анонимни: 390
ХуЛитери: 0
Всичко: 390
