Стопи се този дъжд в ръцете ти,
след есента очите ми блестят.
Изпи от тях на болката куплетите
и капките тъга, превърна в смях.

 ( пълен текст » още 586 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Поезията на Христо Петрески е магия от образи. Характерното за нея е, че поетът пише за навиците на хората, пресъздава социалното страдание на обикновения човек, неговата душа:

 ( пълен текст » още 3043 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Слънце – жълто копче върху синя риза,
а земята – чудна ръкавичка,
бели, жълти, черни хора в нея влизат,
щедра е – с любов посреща всички.

 ( пълен текст » още 299 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не знам какво им става на мъжете, когато видят хубава Жена? –
стаяват дъх – или купуват цвете! – огреяни от блага светлина,
дори забравят малкото си име, адрес, PIN-код, родилно ЕГН,
дали е пролет, лято или зиме, препускат в тях развихрени коне,

 ( пълен текст » още 729 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Отровена съм от страха,
от унищожаващата му структура,
от ниската му честота,
от растящата му сянка щура.

 ( пълен текст » още 541 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Когато отвори вратата на кръчмата дядо Еленко с изненада видя всички свои набори наредени на пейката край дебелата каменна стена. Той се спря за миг на вратата, стискайки здраво с едната си ръка дръжката ѝ. Малките му полуслепи очи зашариха из цялата кръчма сякаш търсеше някой.

 ( пълен текст » още 6175 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дежурният, леко пийнал, слушаше Щурците и си припяваше „Не спи дежурният по свят -/той бди и препрочита Тютчев./ Дежурството е лек, но кръст -/ понеже няма много работа...“. Чудешеше се кой е този, дето го беше измислил това. Гениално! Отговаряше точно на неговата работа – наблюдаваше разни планети, които просто си вървяха по своя космически и социално-антропологически път,

 ( пълен текст » още 3391 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Събарях всичките прегради.
Където минех все рушах.
Душата си на показ вадех,
все честна, откровена бях.

 ( пълен текст » още 544 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

През тръните, поели на валма по зимните полета с гнила слама,
ще се завърна нявга у дома – и сигурно ще ме прегърне мама,
ще ме въздъхне – и като преди! – ще чезна във очите ѝ добрички,
косиците си в миг ще подреди, ще ги загърне с белия косичник,

 ( пълен текст » още 742 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Аз мога и без Вас и съм наясно,
че Вие също можете без мен,

 ( пълен текст » още 595 знака | 3 коментара | оценка: няма )