Това място ви гарантира минимум 50000 показвания на предпочитан от вас текст » само срещу един SMS от 1.00 лв (без ДДС) « За повече подробности чукнете върху картинката вдясно "реклама" или върху "добави твой текст".
Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
... не знам дали добре живях, но мисля, че живях щастливо –
изпих – между сълза и смях, две-три цистерни светло пиво,
дечица – три! – с Любов растих – и майчиците им погалих,
и честно писах стих след стих с перо от гларус в моя залив,
потъвах в книжици – безброй! – в кварталната библиотека –
Поглеждам аз навън, а там земята е все още от студ скована и е цялата побеляла, завита е с бяло одеяло от сняг. А под него са се сгушили кокичетата, тези белоснежни момичета, които с трепет очакват топлите слънчеви лъчи, да разтопят най-после снега.
Моля, ще дойдеш тук във този късен час?
о, спри, не чакам те отдавна вече, пас!
Времето замело е следите с твоите стъпки
но, ако искаш ти ела, съший душата ми
тя цялата е в кръпки.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14068
Онлайн са:
Анонимни: 465
ХуЛитери: 8
Всичко: 473
Онлайн сега:
.JPG)
