С походка гъвкава, красива,
през площада на храма,
в компанията на
младостта и мъдростта
лебед грациозен плава.

 ( пълен текст » още 601 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От сабахлем със надежда
аз към ХуЛите поглеждам.
Търся нещичко, с което
да запълня битието.

 ( пълен текст » още 1224 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Поетът през света върви

 ( пълен текст » още 71 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Кът гледам днеска секи мажи:
с бои, със вину, даже и с кафе.
Ама ни смея ич да съ убаждъм
и си гледам рабутата, де.

 ( пълен текст » още 1200 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

В чакалнята пред лекарските кабинети се чу подвикване:
– Деница, ела веднага при мен! Не притеснявай хората!
Момиченце на около три години се опитваше да се заприказва с една грохнала баба, която седеше, навела унило глава. Бабата намери сили да се усмихне, но очевидно не й беше до приказки.
Борис, който чакаше реда си пред кабинета на гастроентеролога, стрелна поглед към източника на подвикването.

 ( пълен текст » още 11006 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Едно от любимите ми неща в детството бе панерът на баба. Стоеше под леглото, на което спяхме двете с нея и много обичах вечер тя да ми разказва неговата история, а ако бе празничен ден, да го измъкваме, разглеждаме и подреждаме.
Този панер бе направен от млади маслинови клонки, обработени по специален начин, а дъното бе от овална плочка маслиново тъмно дърво.

 ( пълен текст » още 5896 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Събудих се, неделята цъфтеше
през март като щастлива орхидея,
животът беше сънен, още спеше,
но всичко вече светеше през нея.

 ( пълен текст » още 291 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Лицето ѝ, изваяно от восък,
не може лесно да ме заблуди.
Жена като ескадрен миноносец
насреща ми уверено върви.

 ( пълен текст » още 574 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Златен лъч над Арно танцува,
педя само и лъчистата му светлина,
върху купола на "Санта кроче",
единствено ще пада.
Зад фасада великолепна,
за вечен покой,
на "великаните" на Ренесанса
"дом" е дала.

 ( пълен текст » още 1448 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Помниш ли я? Аз още я помня, а понякога дори я сънувам. Онази пъстра и пълна с радостни викове каручка, на която бяха натоварени всичките ни невинно усмихнати и безгрижни детски мечти. Какво стана с нея? Кончето ли закъса в калта и не намери сили да я издърпа и продължи към бъдещето? Претоварихме ли я с очакванията си, че клекна разнебитена от камъните на свлачищата, тръгнали сякаш от небето и готови да ни

 ( пълен текст » още 6528 знака | 2 коментара | оценка: 5 )