Част 2. Процес за убийство

Понеделник е. М. излезе от къщи рано, за да не закъснее за първия си заседателен ден. Пред зала номер три на Двореца на правосъдието вече чакаха двама-трима от повиканите за заседатели и той се заприказва с един от тях – пенсионер, принуден в името на дълга си към обществото да се откаже от едно пътешествие с половинката си.

 ( пълен текст » още 10795 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Като малък често исках
да стана бляскав футболист,
а вместо туй сега преписвам
задачи с думи върху лист.

 ( пълен текст » още 480 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Прошка- написах го когато беше ден за Прошка. Добро утро на всички, познати и непознати! Днес е ден за Прошка и затова аз реших и прошка да поискам от всички вас! Когато човек прости, то му олеква и сваля голям товар от себе си и затова, въпреки многото лоши неща, които ми сториха някои хора, то аз им простих и сега ми е леко на сърцето и душата!

 ( пълен текст » още 1096 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Развиделява се едва
ей, там прозорец свети
продран е петльовия глас,
да ставам ме подсети.

 ( пълен текст » още 592 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощта,
изтъкана от спомени
и от хора,
които липсват,
бавно
отмества декорите

 ( пълен текст » още 769 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? –

 ( пълен текст » още 787 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна,

 ( пълен текст » още 522 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.

 ( пълен текст » още 633 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.

 ( пълен текст » още 634 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Между всяка наша среща стои грехът на времето. И толкова пъстри, изкусителни, но и разочароващи са пътищата на младостта, че си заслужава в по-късните години да си простим!

 ( пълен текст » още 430 знака | коментирай | оценка: няма )