Лежаха всеки в своята стая, вперил поглед в тавана. Не им се говореше, нито им се правеше каквото и да било. Ала нямаше смисъл и да стоят тук като затворници. Време бе да излязат или да започнат да вършат нещо. Липсата на детето в живота им заплашваше да ги вкара в депресия, ако не се вземеха бързо в ръце. Ангелът и Богородица се тревожеха.
Тишината беше влудяваща. Дори вятърът и морето бяха притихнали. Сякаш споделяха мъката им. Иконата от стената също мълчеше, когато Гергана я питаше как да продължи живота си. Дори понякога ѝ се струваше, че я гледа с укор. Всъщност сега девойката имаше толкова много. Но бе загубила Георги и душата кървеше болезнено.