Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото трябва да се вари на умерен огън.

 ( пълен текст » още 1720 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Безпощадна е моята зима
и в огнището огънят стихнал е.
Колко молех: – Ела и вземи ме!
Сега и тук. И да е завинаги.

 ( пълен текст » още 741 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей!

 ( пълен текст » още 771 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Забоден в своя миг
не разпознавам времето ми бързотечно
в каква посока и пространство ме отнася.
И думите на Вечността
от мене скриват своя смисъл.

 ( пълен текст » още 342 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Така зверски мирише на обречени чувства.
Оглозгани, влачени, деформирани,
отритнати, плътта им се свлича, кръвта се съсирва в артериите им.

 ( пълен текст » още 1867 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лятото бавно върви към сбогуване.
Вехнат очите му – сини метличини.
Свършва чудесен сезон за пътуване,
за аромат на море и обичане.

 ( пълен текст » още 808 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Планетата ни май отива към война,
световна или друга, пак такавa.
Между Русия и Украйна почна тя,
с евреи и араби продължава.

 ( пълен текст » още 597 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира.
Да го сещам, додето си сръбва? – и тихо мълчи.

 ( пълен текст » още 717 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Подсвирна вятърът
с високата октава на яда си,
изсъска злобно той със змийския език
на всекидневните тегоби.

 ( пълен текст » още 526 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –
с укротени треви, с прегорели от слънцето храсти
и дъждът да умие очите ми рано в неделя,
щом първица проплача и в залеза мълком порасна.

 ( пълен текст » още 1061 знака | 2 коментара | оценка: 5 )