20897. Още е много рано да стане прекалено късно.
20898. Не всеки, който увиди Париж, умира.
20899. При втората възраст, при някои се появява трета гуша.

 ( пълен текст » още 539 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Действието се развива преди години, когато Емилиян беше в първи клас и го водех на училище...Сутрин като се събудя, слънцето ме огрява със своите лъчи, а аз си мързелувам и хич не ми се става. Но нали съм ученичка аз в първи клас, слагам чантата на рамо и хващам за ръчичка Емилиян, който е усмихнат и засмян.

 ( пълен текст » още 1283 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... дали защото вечер тишината със пухкави безмълвия ме гали,
и всякоя минута ми е свята – да скитам сам във варненския залив,
да си премислям щяло и нещяло, каквото преживял съм го до днеска,
със присмеха, че тленното ми тяло ще се превърне във абсурдна фреска,
че някой въобще от мен ще помни дори един единствен стих – за спомен,

 ( пълен текст » още 735 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.

 ( пълен текст » още 458 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Помня, че ти ме прегърна и аз
вдигнах ръце от прането.
Даде ми роза. В съседство до нас
цъфнала беше. Сърцето

 ( пълен текст » още 511 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Един ден те забелязах, помислих си,
че ме забелязваш и ти.

 ( пълен текст » още 230 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
Отвчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.

 ( пълен текст » още 537 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Мечтая те наяве и насън, ти в мислите ми си. Навън аз поглеждам и виждам те в слънцето, което е могъщо и силно и топли със своите лъчи всичко живо по земята и ни радва сърцата. Виждам те, в облаците горе в небето, твоят образ ме пленява в мечтите ми. И без значение, дали вървя, готвя, плета, твоят измислен и мечтан образ е с мен.

 ( пълен текст » още 1260 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... понякога Вселената се вглежда във мен със ококорени очи –
и чуди се дали със стрък надежда да ме дари, или да ме сгълчи,
дали да ми отпусне още време – две шепици от своя скъп лимит,
да милне слънце голото ми теме под залеза на гърбавия рид,
дали приех – да мина по Земята със радостта на Божие дете,

 ( пълен текст » още 668 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Аз съм бягащият човек,
не знам кой съм, къде съм, къде отивам,
не знам дали бягам, вървя или съм спрял,
дали се връщам и къде ще пристигна…

 ( пълен текст » още 686 знака | 1 коментар | оценка: няма )