„И без това вече можем да дишаме само уста в уста.“
Кристин Димитрова

Хрилете ни останаха във океана на небето,
А ние вече дишаме единствено уста в уста.

 ( пълен текст » още 653 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!"

 ( пълен текст » още 1555 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лежа на тревата с отворени очи.
Лешоядът над мен бавно кръжи.
Ще почакаш още малко, приятелче.
Нека погледам как облакът пълзи.

 ( пълен текст » още 1174 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Полицаят придърпа един пластмасов стол и седна. Извади малък бележник и химикалка, канеше се да си води записки. Случаят изглеждаше доста странен. Интуицията му, която рядко го бе подвеждала, подсказваше, че в цялата работа има нещо гнило.

 ( пълен текст » още 9867 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз и Дечката сме братовчеди и приятели . Живеем наблизо един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден , и на сватби и кръщенета сядаме един до друг.

 ( пълен текст » още 7093 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

12881. Без мъжете жените не биха били толкова силни.
12882. Когато станеш след нощ без взаимност, отчиташ още един ден, не състоял се в живота ти.
12883. Не се доближавай до тялото на жената докато не обикнеш душата и.

 ( пълен текст » още 405 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Конецът свършва
когато плетем бримка
след друга бримка.

 ( пълен текст » още 167 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.

 ( пълен текст » още 723 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Кипи като горещата вода,
не хванеш ли момента –
ще прелее.

 ( пълен текст » още 533 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... не мога да повярвам на април със неговия хилавичък припек,
на птиците, помъкнали над Нил писма със йероглифи от Египет,
на залезите, проснали руна, да съхнат подир преспите на хълма,
на пълнолунни нощи без луна, в които чак ми иде да се гръмна,

 ( пълен текст » още 697 знака | коментирай | оценка: няма )