ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Като пораснеш, ши разбериш.“ Този разказ е за част от удивителния, пълен с обрати живот на мама.

 ( пълен текст » още 13540 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Додето всички хорица си дишат,
живеят, хапват, пият – или спят,
седя си във писателската ниша –
редя на рими своя смахнат свят.

 ( пълен текст » още 805 знака | коментирай | оценка: 4 ) 

Низвергната е моята душа,
отритнати са сладки въжделения.
От спомените иде да руша,

 ( пълен текст » още 317 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Споменът за дните предстои.
Зная – времената ще са други.
Топлината ще се изпари,
ще израстат в тревите теменуги.

 ( пълен текст » още 781 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...

 ( пълен текст » още 654 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир.

 ( пълен текст » още 967 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Къпе се Слънцето сутрин във морето,
облечено във жълто тръгва по небесния свод,
гони от пътя си дъждовните облаци,
за да е хубав и слънчев денят.

 ( пълен текст » още 652 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В брадата пясък,
жена по монокини,

 ( пълен текст » още 53 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... мама сигурно ме чака да се върна у дома,
край котлето на оджака в сенчестата сундурма,
турила е боб в гърнето, лющи черната бакла,
вдига – щом залае псето, вехтите си очила,

 ( пълен текст » още 547 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива.

 ( пълен текст » още 759 знака | коментирай | оценка: няма )