Споменът за нея не го напускаше. Тя не бе просто момиче, а дух, който се рееше в неговия микротеос. Сякаш се бе превърнала в негов образ и всичко, което бе познато на единия се предаваше и на другия. Двамата бяха завършени. Можеше да се гледат дълго и да не разменят нито дума, но това не беше странно за тях. Техните сърца пулсираха в еднакъв ритъм. Думите не бяха важни. Онова, което ги влечеше един към друг, беше много по-силно. За тях нямаше пространство, а единствено синергия. Благодарение на обичта, която ги движеше, те не знаеха що е болка. Изпитваха щастие, което се осъществяваше в пълнота помежду им. Тази цялост ги представяше пред останалите като нещо съвършено - идеал на едно отминало време.

 ( пълен текст » още 2436 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пра-Отче наш, Ти, който Си Небето!
Пра-Отче наш, Ти, който си пръстта!
Ти, който жив Си още във сърцето
на воина, спящ дълбоко във кръвта

 ( пълен текст » още 930 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Изпрала на ръка,
Простираш мисли
А чувствата на бавен огън
Се пекат във фурната

 ( пълен текст » още 405 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Любима, устните си дай
и кичур от косата.

 ( пълен текст » още 344 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Бях десет годишна, когато тате и мама ми подариха огледало. Само бях чувала за такова вълшебство. Моите съученички и приятелки се фукаха колко са доволни, че всяка сутрин се гледат, решат и пудрят преди училище. Бях много щастлива, че ще ми се удаде тази възможност и аз да имам такова огледалце да се видя как изглеждам.

 ( пълен текст » още 4326 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Някъде някога някой си
някак си нещо си,

 ( пълен текст » още 375 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

говори ми
не свалям очи

 ( пълен текст » още 265 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол…“

 ( пълен текст » още 6680 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... когато сутрин почна със мерло,
довърша ли се с биричките вечер,
заспивам – Бонапарт след Ватерло,
безпаметен, неистински, далечен! –

 ( пълен текст » още 816 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Безсмъртието ни се дава
един едибствен път
в този изтерзан

 ( пълен текст » още 577 знака | 2 коментара | оценка: 5 )