Пастор Жан Луис де Гваделупа , или както сам се наричаше мислено Жожо , седеше в покоите на отец О-Браян и мислеше как да процедира с изтърваното стадо на предшественика си.
... в дворчето с три орди котки и разгонен котарак
вечерите падат – кротки, в благия смокинов мрак,
дрипи тишината стелва, крее залезът – фламбе,
и луната грейва – мелба, върху звездното небе,
непознати, тъй далечни – рой натирени деца,
На ръба на съдбата, сгрешиш ли, ще е за последно.
Над безмълвната пропаст махало е погледът твой.
Не задавай въпроси в критичен секунден развой,
а мига изгони, да не стане кръвта ти на ледник.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14010
Онлайн са:
Анонимни: 437
ХуЛитери: 3
Всичко: 440
Онлайн сега:
.JPG)
