Корабите дървени с железните мъже
открехваха пролуките в света
с нищо несравними красоти
на непосилна Одисея
А залеза кървеше огнена тревога

 ( пълен текст » още 514 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... така да ми се ходи на море! – със някоя девойчица красива,
да си я гледам – в бански на каре, развяла ветролейната си грива,
да я прегръщам в дългите вълни, и – ако Бог рече, да я целуна! –
да ѝ река: – Момиче, остани! – и да ѝ стелна сетната си дюна,

 ( пълен текст » още 782 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

(сонет)

Снеговалежен си.
Вече толкова пъти пролетта не успя да настъпи.
Ти всеки път в душата ми навяваше снежна тъга,
натрупвайки преспи от празнота.

 ( пълен текст » още 529 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Онзи ден чета - присъединяването ни в Е-сЪ
било много прибързано, по думи на някакъв макарон.
Причината да поддържа тази теза
се забива като пирон:

 ( пълен текст » още 3852 знака | коментирай | оценка: няма ) 

-Продавам вицове, продавам вицове, вицове продавам …- Киро викаше по улицата колкото глас има.
Още не изтрезнял от вчерашното над лекуване с пърцуца дето изпиха с Колето у тях. Криволичеше и отново и викаше, до като не го спря една възрастна дама:

 ( пълен текст » още 2240 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

империята на слънцата реанимира колабиралите дни
а те

 ( пълен текст » още 285 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

на Р.

… Небето не погребва никого...
Р. Боянова, “Няколко детски приказки”

 ( пълен текст » още 269 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала,

 ( пълен текст » още 734 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

България не се крещи на глас!
Тя ражда само жито и поети.
Преди мечтаех – точно като вас
и никнеха деца на раменете ми.

 ( пълен текст » още 920 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Споменът за нея не го напускаше. Тя не бе просто момиче, а дух, който се рееше в неговия микротеос. Сякаш се бе превърнала в негов образ и всичко, което бе познато на единия се предаваше и на другия. Двамата бяха завършени. Можеше да се гледат дълго и да не разменят нито дума, но това не беше странно за тях. Техните сърца пулсираха в еднакъв ритъм. Думите не бяха важни. Онова, което ги влечеше един към друг, беше много по-силно. За тях нямаше пространство, а единствено синергия. Благодарение на обичта, която ги движеше, те не знаеха що е болка. Изпитваха щастие, което се осъществяваше в пълнота помежду им. Тази цялост ги представяше пред останалите като нещо съвършено - идеал на едно отминало време.

 ( пълен текст » още 2436 знака | коментирай | оценка: няма )