Това място ви гарантира минимум 50000 показвания на предпочитан от вас текст » само срещу един SMS от 1.00 лв (без ДДС) « За повече подробности чукнете върху картинката вдясно "реклама" или върху "добави твой текст".
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия.
Неотменните брезички покрай родния ми дом
палват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля...
Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14100
Онлайн са:
Анонимни: 291
ХуЛитери: 3
Всичко: 294
Онлайн сега:
