мъдростта е в ръцете на малко дете

 ( пълен текст » още 295 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кой може да устои на красотата на май, люляковият аромат и нежната песен на славеите. Не знам не мога без да си напълня шепите с аромата на люляк, да си изпълня очите с красота в бяло, лилаво и тъмен виолет ...Дворът ухае от прелест, и лястовиците режат въздуха с опашките в черно...Толкова е волно, във въздуха с аромата на люляк се носи пух от тополите...Зелените им осанки покрити със едри сребристи сърца крият гнезда на врани...Нощем се раздира покоят от песните на родителите...

 ( пълен текст » още 1771 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.

 ( пълен текст » още 3955 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.

 ( пълен текст » още 812 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Даваш ли, или отказваш,
си доволна, че те молят.
Знаеш как и да наказваш,
щом за тебе зашумолят.

 ( пълен текст » още 232 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена в балетно трико. Тя се приближава с танцова стъпка и се усмихва на Емил. Следва изкачване по стъпенките, стърчащи от пръта.

 ( пълен текст » още 11316 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да й се насладя. Приемал съм я за даденост. Какъв глупак съм бил само!

 ( пълен текст » още 18645 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине,

 ( пълен текст » още 696 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Животът ми е хралупата на мравояд.
Сляпа черна дупка след уволнение.

 ( пълен текст » още 313 знака | оценка: няма ) 

Под свода хладен самотни къщи креят
и с дните тука клети са сираци,
сричат в тишината ходещи въпроси,
със спомени - отколешни ортаци.

 ( пълен текст » още 466 знака | коментирай | оценка: няма )