Публикувано от Administrator на 26.08.2019 @ 19:54:01 (22 четения) автор: VladKo
Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер над голите била тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава,
... все по-добър, все по-смирен – поело в залеза човече,
изпращам своя минал ден, сполай ти, Господи далечен! –
за черния ми хляб сполай! – нахраних с него още двама,
и за чашлето с билков чай, с което ме посрещна мама,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13836
Онлайн са:
Анонимни: 345
ХуЛитери: 2
Всичко: 347
Онлайн сега:
.JPG)
