На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето.

 ( пълен текст » още 921 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

по тъмно ще си тръгна като вятър
ще чистиш песъчинки от очите си

 ( пълен текст » още 276 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Малкото южно градче дишаше тежко, потопено в невероятен юлски пек. Горещият вятър носеше прах и пясък и го хвърляше в очите и гърлата на хората. Четиридесет градусовата жега, продължила повече от седмица, беше сменила цвета на тревата, дърветата, улиците, къщите, колите. Останал беше само нюансът между жълто и охра – прашно, пясъчно и изгоряло.

 ( пълен текст » още 6856 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

белеет гларус
одинокий на ночном

 ( пълен текст » още 55 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Понеже
не можем да бъдем брега,
от който се вижда морето,

 ( пълен текст » още 250 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев.

 ( пълен текст » още 589 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя все пак беше на смяна – бях добре запознат с графика й – и едва ли щеше да може да ми обърне внимание.

 ( пълен текст » още 16861 знака | коментирай | оценка: няма ) 

разпадам се.

вдишвам, издишвам, и пак не съм дзен.
сънувам как ми отговаряш, тайно се наказвам със съобщенията ти,
на пети май в чата съм писала, че съм мазохист, а ти се смееш.

 ( пълен текст » още 758 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Никога не съм бил съгласен със жените и някой ден мисля да им го кажа.

Реален и виртуален свят. И някъде между тях е Раят, а ти самият - Адът.

 ( пълен текст » още 830 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Обожаваше тези летни утрини – пълни със свежест и очакване. Отваряше голямата врата в трапезарията и дишаше с отворена уста. Гърдите му се пълнеха с кислород, дебелият му иначе корем поспихваше, а устата му се изпълваше огромно количество слюнка.

 ( пълен текст » още 3855 знака | коментирай | оценка: няма )