... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,
ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,
ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,
и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака,

 ( пълен текст » още 732 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Но... моля ви,
оставете детето да плаче!
Така и така, рецитирам бъркоч...

 ( пълен текст » още 494 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

По сръмната пътека на студа
самотен вятър спори с тишината.
Премръзналите сенки на ноща
напразно търсят път през тъмнината.

 ( пълен текст » още 570 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Свидливо, слънцето мъждука през малка облачна пролука,
и пряспа сняг – досущ перука, белее върху дол и рът,
от вкочанясалите клони шишарки катеричка рони
къде отиваш? – кой те гони? – невям се свърши твоят път? –

 ( пълен текст » още 769 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Докато един ден Елица спря да идва. На сергията стоеше някой от братята ѝ.
Всичко вървеше според уговореното, в края на ноември Стойчо и Елица подписаха в тесен кръг, както беше модно да се казва: само тези, които бяха и на годежа, и русалката се премести във Варна при мъжа си. Техните ѝ заявиха, че не може вече да работи за тях, защото е друго семейство, а не могат да ѝ плащат. Всеки лев отиваше за новата къща и, както отдавна бяха замисляли, дано до другата есен да успеят, и една оранжерия да вдигнат.

 ( пълен текст » още 33379 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Преставам
да разказвам напоително
за себе си,

 ( пълен текст » още 393 знака | оценка: няма ) 

Във живота бях едър и строен,
не ме плашеше изстрел, ни подбив,
никой рамки не ми е кроил,

 ( пълен текст » още 5298 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете.

 ( пълен текст » още 15954 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Утрото разпуква се във сиво - бяло,
във макияж от снежни ветрове,
небето, зимно - чело ниско свело,
денят намята пухкаво шалте.

 ( пълен текст » още 451 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Всяка снежинка е пух от ангелско крило след битка със злото.

безснежие

 ( пълен текст » още 121 знака | 1 коментар | оценка: няма )