12721. Дългите размисли са полезни, ако не са претоварени от съмнения.
12722. Има мъже, които разтварят характера си по вкуса на жените си.
12723. Монологът не те задължава да подбираш най-точните думи, за да нагрубиш неприятния ти човек.
12724. Мълчанието е емоционален израз на мъдростта.

 ( пълен текст » още 445 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Безразличие
по лице на минаващ.
Бърза за среща
на близкия тротуар.
На пътя умира човек.

 ( пълен текст » още 158 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Загубват думите ми цел и смисъл,
пътеките към хората и радостта загубват –
кръжат в пространството в безсмислен полет
и пристан дирят за да акостират.

 ( пълен текст » още 474 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бавно плуват думите,
по белите ми листи...

 ( пълен текст » още 349 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Лято слънчево, красиво,
със безброй цветя,
лято слънчево, красиво,
ти си нашата мечта!

 ( пълен текст » още 399 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... на тръгване какво да отнеса от светлата си Божия обител? –
трептежите на тихата роса, стишила се под изгрева в тревите,
жуженето на пролетна пчела? – или пък рохолежа на поточе,
перо от птица, вейнала крила, и шепа дъжд от облака нагрочен,
а може би светулчица добра над стихналите чуки и дъбрави? –

 ( пълен текст » още 662 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Някога, някога много отдавна
се е случила тази случка забавна.
Да я разкажа искам аз тука
и нека да бъде тя за поука.

 ( пълен текст » още 1714 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В каква гъста мъгла се загуби пътя. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно стигнахме местност - вдлъбнатина, която оставаше под влагата и чувството бе, сякаш всеки момент, мина ли облаците оттатък, ще съм пред вратите на Рая. Имаше и табела - наближавахме. Спрях колата до една каменна чешма, строена много отдавна и се огледах. Вдишах планинския студен въздух. Нещо в гърдите ми се размърда. Запалих и продължих да карам в плануваната посока. След четвърт час стигнахме и до Копривщица - градът на първата пушка...

 ( пълен текст » още 4443 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Тишината в дланите си
взема топлите ми длани.
Не е ли празник тази тишина
в светлия ми ден спокоен?

 ( пълен текст » още 426 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Беше една разсеяна Пролет,

която оставяше където й падне нещата си."

Костас Монтис

 ( пълен текст » още 944 знака | 5 коментара | оценка: 5 )