ХуЛите - Бисер драсна небосвода...

На Дандан с обич

В един унил
ден
студена роса
на птиците
крилата попари...
Възторгът секна
Душата ми
отказа
да се смее
Искам полет
да им подаря -
от
пориви мечтани
свеж вятър
чисто небе
милувка от
пламтящите пръсти
на слънцето...
Прозвуча неземен
звън...
Когато
ти се струва -
че си изпил
надеждата до дъно
и сълзата стои
утаена
в тази чаша -
от нея
бисер ще поникне...
Ще драсне
в небосвода
От звездния
полилей
ще се откъсне
най - ярката звезда -
със звездни тичинки
и обич
болката ще да окъпе...
И в гърдите вече
няма друго ...
Освен
любов
и
свобода