ХуЛите - Вярата и цветето

Тя каза -
трябва да
тръгваме...
Вярвала съм -
че съм била
толкова много
неща...
Но днес съм
останала на
недостъпна улица
за моите мечти
В този миг разбрах -
не искам да съм
победена...
Ще пътувам с моята
вяра - да не загубя
истинското си
небе
Помолих природата
да ни спаси
от парниците -
където духът ни
увяхва
като цвете
без истинска
слънчева светлина
и пространство...
Да си излива слънцето -
дъжда и вятъра
по синия лазур
на утрото...
Разцъфна цвете...
Не зная дали разбра
като му се усмихнах...
Но съм сигурна -
този дар от Бог
ме
кара
да
живея