ХуЛите - Тя е твоята поройна жена

От празни многостишия
тя остарява
Залезли са очите й
и грапави смехове
от тях извират
Сълзите си връзва
на възел безконечен
Тя е голото рамо на Бог,
веднъж усетен и отречен
Има си едно небе
и множество абсурдни
прегрешения
Като дете, нарамило света,
драска по устните ти нощем
Вятърът изтича по сърповидните
й клетъчни артерии
Зелено е тялото й,
усмихнато разкрачено
срещу слънцето
Запълнена е с порои,
и улици,
и покои
Времето й е зареяно,
а съзнанието- запокитено в делници
Тя разгръща радостта си,
обезплътена и неведома
като бездомно сричане
Римите й още не са издирени
Морско,
обло
и предбрачно
й намига утрото
и изтърва във шала ти
две думи- обичам те