ХуЛите - Терапия за стихове

Моите стихове
са болни
Казаха -
имат депресия
Опитах се
да приложа
терапия...
Прикачих им малко
екзотика
Гримирах ги
със чувства
Пренасях ги тайно
до звездите...
Украсявах
с птича песен...
Но като избродирах
монограм любов -
се разплакаха -
събуденият вятър
отдавна е издухал
китарата
с цветната палитра
Разбрах...
Искат да се докоснат
до оголения нерв
на живота...
Само че като слезна
от мечтите си
при върха -
път няма за никъде...
Боже - толкова ли
сме грешни
че не можем
да вземем
за себе си Нещото
Запазих им място
на завоя -
та да тръгнат
по пътя отначало
Увих краката им
с реалното -
да намотават
и размотават
кълбото на света...
А аз изучавах
маршрутите
на синевата...
Харесвам безумието
на
синия
цвят