ХуЛите - Рисунка с въглен

Късни птици заплитат от ноти гнезда
и на топло в сърцето се свиват.
Вятър- скитник протяга щедра ръка
и листата в палитра разлива.
Отесня ми грехът- копривени ризи
в обречени полети да й шия.
В очите ми- тиха, безмълвна Елиза
горящи поличби крие.
Развали се магията. Върна се жива...
С лека тъга- колкото за контраст-
като плавното слънце привечер
по рамото на жасминов храст.
Върна се... За да остане.
С въглен цветя по дланите ми рисува.
Кротка, помилвана, оправдана,
помъдряла и разгримирано хубава.

В тъмно злато небето стопява денят.
Сплела в плитка есенна грива
тя танцува меренге по прашния път...
Любовта остараява красиво...