ХуЛите - Ще намериш ли смеха ми?

Мъжът, който постоянно
върлуваше в сенките ми
и късаше мислите,
мъжът, който на прага
на света измисли
дръзки стълби,
по които душата ми
към него да пъпли,
неочаквано изгуби смеха си.
Свиха се в писъци
топлите ми рамене.
Закачени в небето неискрено
очите ми изпращяха
и се разтекоха по огледалните
пещери на здрача разчленен.