ХуЛите - Сливане

За кой ли път с очите ти поглеждам,
за кой ли път с душата ти трептя.
За кой ли път гласът ти ме повежда –
без теб дори е трудно да сгреша.

За кой ли път убивам тишината
да онемее, аз да я сразя.
Да плаче тя, а аз да съм с крилата,
с които пак до теб да прелетя.

За кой ли път във синьото на мрака
съзирам малки, светли петънца.
И в тях прилежно сгушена ме чака
от тебе подарената тъга.

За кой ли път? Звездите онемяха
потулени от облаци от страст.
Останаха под миглената стряха
две очи и моите във тях.