ХуЛите - Синастрия

Тя беше като една малка Пития,
дъвчеща дафинови листа…
А неговата душа беше
огромен скъпоценен камък,
(отломка от странна планета),
който Тя толкова много
искаше да подържи в дланите си
и да притисне до сърцето си,
в което сякаш обитаваше целия Космос…
Само от мисълта, че Тя съществува,
(дори и в полутранс на Земното яйце),
Той новообразуваше нови кристалчета,
които Тя (за)мислено докосваше…
Тя никога не го взе истински в ръцете си-
страхуваше се, че ще изгорят - двамата…
Беше повече от любов –
всяка нейна сълза се превръщаше
в милиграмчета самородно злато в сърцето й,
лицето й наподобяваше все повече Мона Лиза,
а венчелистчетата на миглите й сочеха Слънцето…
Но никога не е късно да промениш Съдбата си-
казаха мъдро звездите…