ХуЛите - Пътешествие навътре

Изкопах си тунел в тъмното,
зарових се в прагове стари,
къртичини скрити от гредите,
на познати товари.
Ти стоеше и шепнеща,
приближаваше сънищата ми,
а аз в тунелите падаща,
с въпросите си в очите ...
Просех от своето днес,
измолвах трошици,
за своя копнеж,
изпълнил дните ...
А ти съдба без капка жал,
строши изправеното огледало,
убодох се ...
в тунелите падах,
а праговете ти ме препъваха,
все пак продължавах ...
напред ...
нагоре не можех,
светлината виждах все още,
а салютът на изгрева е винаги мощен!