Разкъс

Автор: biruni
Дата: 11.09.2008 @ 13:24:57
Раздел: Разкази


Докато поглъщах интелектуално паница с шкембе, гарнирана с бира, на пазарско капанче, изпод всичката реч до мен стигаха откъслеците от историята на един циганин (огнен човек), който разпалваше жарта си с ракия и разказваше на някого зад гърба ми:
-...тя, да и... пак ходила при него. - Дъртата я видяла...казвах й мм... ш`та убия ма...и щяла да бяга...
- Парите! - Да де,- все туй й в устата – ш`а й я разбия аз на нея...зарад` нея едвам не убих коня сутринта. ...
- Не, не - причерня ми! - Казвам ти!-Още веднъж тъй и...Абе, ост`ъй го бе !
- Разбери! - тя иска да бяга. ...ах неговата... и к`во ш`а й даде - дръжки! Не аз...

Нещо тупна силно върху масата. Инстинктивно се обърнах да видя - той плачеше захлупил глава:
-... от седмица вече, казвам ти,... стяга ма бе - разбери! - стяга ма (и се блъскаше с лявата ръка в гърдите), ух ш`а умра... сигурно от разрез на сърцето! - Той... щото и с бащата стана тъй - беше са разбеснял нещо и...
Панаирът не закъсня. Наредени в полукръг, хората се поспирваха за малко и очите им не разбираха, а устите им казваха: "Как съ`й наквасил тояяя!" - след това - всеки по пътя си.
Последна до моя човек остана сервитьорката. Притеснена, носеше листчето със сметката.
Другият мъж плати. Стана от масата и си тръгна.
Сервитьорката го изгледа в гръб. После се обърна към този - сринатия на масата.
Улових погледа й. - Уж беше безучастен, но - женски. Искаше й се да го погали по главата. Посегна. После бързо мушна ръка под престилката и се скри зад мрежата, оплюта от безбройните мухи.
Дълго време стоях там. Бях обърнат с гръб. Чувах го как си говори нещо тихичко. След това издишва тежко и...
На това място нишката на разказа се скъса.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=95865