ХуЛите - Обездъхновяващо вдъхновение

от тичинките на лилиуми туш изсмукваш
и ме рисуваш
макар раменете ми да не са коприна
в копринен етюд
сезони и водопади и еделвайси
извайваш
не с устни и не с пръсти
със страст
и с хищност на лилава пантера
лилави малини
по зърната на гърдите ми разпалваш
огнедишащ си
зениците ти се удължават – черен ориз
покълнал
по синурите на опожарения копнеж
когато ме обездъхновяваш

от бели гладиоли е постелята
чили капе от ъгълчетата на устните
босилек втриваш
в бебешките нозе на босите ми сънища
за лек
но не би могъл да ме излекуваш
от себе си
в дихания и бездиханностти все копнея те
от зората и вечерницата
нишки искристост съм изпрела за мост
между полусветовете ни
над всяка бездна прелитам без страх
щом ти ме очакваш
отвъд или просто там някде из безкрая
където приказността
ни сънува в звездоликото си бездихание

лик имам какъвто изографисваш
по храма на обичта ни
глас имам да изричам твоите невъзможни
истини
изгрявам на ветросклона ти – дива, луда
и шеметна
за теб улавям ангели с трохи от сърцето си
отронени
на вярност ти се вричам с диамант
от пръстена
на миголетното слънчево затъмнение
забрава е началото
неведомост е невъзможният край
както не мога
да се отрека от плътта и вените си
така не бих могла
без теб

без теб ли
и аз и вселената ми
нямаме и едно единствено дихание
без теб
може би не би трябвало да узнаваш
как умееш
да ме обездъхновяваш
но възможно ли е да се пази такава струяща
от всеки мой дъх тайна
и нима всяка целувка не е молитва
да продължаваш да си
моето
обездъхновяващо вдъхновение